Преди няколко години се появи статия на немски журналист, в която той представяше обстановката в България по изключително негативен начин. Това стана малко преди едни парламентарни избори в страната. После се разбра, че въпросният господин е писал под въздействие на една от големите сили в Европарламента, целяща да даде рамо на "братска" българска партия. Случката е отдавна забравена, но остана петното върху България. Защото "леви" или "десни", националисти или "зелени", ние сме деца на тази оплювана, хулена, унижавана от самите нас многострадална древна земя.
Не бих занимавал читателя със стари истории, ако в броя на "Стандарт" от 24 август не беше препечатана от "Дойче веле" статия на друг немски журналист - Гюнтер Едерер с интригуващо заглавие "Гърция е градина спрямо България". Сама по себе си идеята да се направи съпоставка между България, Румъния и Гърция - трите страни от Източните Балкани, членки на Европейския съюз, е твърде интересна. Първите две цели 45 години принудително се намираха зад Желязната завеса, дадени в зоната на съветското влияние от най-демократичните западни държави. Гърците пък се къпеха в разкош, защото трябваше да бъдат контрапункт на комунистическия Източен блок. Естествено, получен чрез заеми от същите тези държави, които сега децата им изплащат с кървави сълзи.
Но г-н Едерер няма намерение да се занимава с такива дреболии. Неговата цел е ясна и предварително заложена. Днес България и Румъния са рухнали и изобщо неизживели социалистическото си минало. В тях дори има градове като Димитровград, носещи - о, ужас!, имена на най-кървавите комунистически палачи! В сравнение, съседна Гърция е китна градина и хората там си живеят без дори идея за някаква си криза. Нека тръгнем по пътя на въпросния журналист и да видим с какви очи е чел Евангелието. Единственото хубаво за нас е, че последните 40 км преди границата при Златоград се изминават по сравнително добри пътища. Не добри, господине, а много добри за планински условия, ако се сравняват с тези в съседна Гърция. А напълно готовата магистрала през Маказа вече две години не се открива и то - не по вина на България.
Но какво представляват селата край тези 40 км. Сиви и непомръднали от епохата на социализма. Порутени фабрики и изоставени къщи. И представете си - с щръкнали минарета над джамиите. Може би г-н Едерер има нещо против изповядването на исляма от местното население. Но през 80-те години на ХХ в. неговата страна имаше друга позиция по въпроса.
Ето че стигаме до Златоград. Спомняте си хита на културния ни туризъм през последните години. С близо 300 къщи от ХIХ в., действащи дюкяни, дълбоки механи и стотици хиляди посетители годишно. Но за какво му е на Едерер да ходи до Стария град. Нали е видял трите блока от времето на "Горубсо" и е приписал чудното градче към списъка на соцдинозаврите. Нищо че няма как да не е минал през центъра, чието преустройство с няколко десетки милиона европейски средства завърши само преди няколко месеца и в момента нарежда Златоград сред най-модерните селища.
Минавайки след 5 км границите с Гърция, Едерер като че ли изпада в амнезия. Нито дума за забутаните помашки селца, хората в които преди отварянето на пътя не знаеха къде се намира областният център Ксанти. Нито дума за много по-големите джамии и за надписите по стените, които често са на арабица и имат кой знае какво съдържание. Или за жените с напълно закрити лица, напомнящи за картини от някои други страни. Наистина великолепната природа, съчетана с носии от ХIХ в. носи на туриста незабравимо впечатление, но моля ви, г-н Ходерер, опишете това с вашето неповторимо перо. Ето че напускаме Родопите и се озоваваме в прекрасната равнина, миеща се от водите на Егейско море. Няма две думи - китна градина, която гърците си изградиха с много труд и старание. И, разбира се, с пари на ЕС, който някога бе щедра майка, докато сега е мащеха скъперник. На нас дава пестеливо, а от съседите направо си иска даденото. През последните три години съм непрекъснато в Северна Гърция и за разлика от Ходерер знам за какво става дума. Колко пъти са намалели заплатите и пенсиите, какви съкращения се правят, колко са отчаяни хората. Но, както е известно, безплатен обяд няма. Сега пред нас, българи и гърци, постепенно се очертава безпощадната истина, че можем да оцелеем само заедно.
А не да не разделят за своя лична полза, както правеха преди и очевидно искат да извършат и днес. Тук си спомням един друг епизод отпреди няколко години, на който също реагирах остро. Тогава известният британски актьор и водещ Майкъл Палин правеше по ВВС поредицата си "Новата Европа" и обикаляше източната част на континента. От самото име става ясно как се очертава разделението. И за лице на България британските режисьори избраха не археологическото и културното наследство, а Азис и циганите от Столипиново.
Накрая искам да се обърна и към българските евродепутати, независимо от коя партия са. Европарламентът не е само място за за безкрайни и често безплодни дискусии, за бутикови изложби и ПР презентации. Той е и място за отстояване на националните интереси на България. Искрено се надявам, че те няма да пропуснат подобни изцепки на представители на "Старата" Европа и ще се борят докрай за нашите интереси. Иначе растящата демотивация към европейските проекти и евроскептицизмът само ще се засилват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
