София. България дава най-малко пари за наука в цяла Европа, но вероятно има най-много професори на глава от населението. И въпреки всички опити за реформа няма изгледи положението да се промени. По простата причина, че идеите за реформа, които витаят в публичното пространство, са до голяма степен козметични. Все едно да лекуваш с мехлеми и хапчета човек, който има спешна нужда от операция - може да отложиш хирургическата намеса, но няма да изправиш пациента на крака.
Пациентът в случая се нарича българска наука, за която всички се кълнат, че е приоритет. В същото време обаче тотално липсва визия за какво в нея е важно да харчим пари и как да направим така, че те действително да бъдат инвестиция, а не преливане от пусто в празно.
Вече почти година научната общност очаква от новия екип на министерството идеи, които трябваше да променят не само начина, по който се дават академични степени и звания, а и правилата на фонд "Научни изследвания", по които се отпускат пари за проекти. Очакванията на учените бяха за една по-дълбока реформа, с която науката най-сетне ще бъде извадена от кьошето. Вместо това след целия този период на мълчание визия за науката ни отново липсва. Тя е заменена с козметични реформи, при това такива, които тепърва ще бъдат обсъждани по кръгли маси и други говорилни. И няма начин да бъде друго, след като в министерството въобще липсва ресорен зам.-министър по проблемите на науката и висшето образование, но за сметка на това двама отговарят за средното.
Последните предложения, които задават нови критерии за академичен растеж, също са предимно имитативни. Идеята е чрез тях да се ограничи броят на професорите, който е нараснал двойно в последните години, откакто вузовете имат право да си ги създават сами. Това обаче едва ли ще стане с въпросните правила - по простата причина, че в тях не се споменава и дума за качество. Те включват само числа - брой публикации, брой цитирания, брой участия в проекти. Абсурдното е, че дори в настоящите критерии на сериозните университети, например на Алма матер, съществуват по-строги правила, за да станеш професор или доцент. В СУ например отделят собствените публикации от участието в авторски колективи. Очевидно с предложените критерии министерството се опитва хем да успокои разбунената академична общност, хем да не вдига прекалено високо летвата за млади попълнения. Това обаче не прави услуга нито на науката, нито на хората, които искат сериозно да се занимават с нея.
Всъщност в последната година науката се превръща в параван за неща, които нямат нищо общо с нея. Например - за харчене на европари. Средствата, които трябва да дойдат по новата оперативна програма "Наука и образование", се насочват в най-малка степен към университетите и БАН. Въпреки че за въвеждането на тази програма се бореха най-вече ректорите, които разчитаха по този начин да видят бял свят проекти, оставени на командно дишане заради липса на средства. Вместо това ще получат трохи за наука, защото значителна част от парите буквално ще изтекат за подпомагане на изоставащи ученици и запълване на други дупки. Държавата повтаря до припадък тезата, че харченето за образование е инвестиция, но прави всичко друго, освен да инвестира в него. Пореден пример е и новият конкурс във фонд "Научни изследвания", който трябва да тръгне скоро. Но по стари правила. Най-много с една-две кръпки, защото време за повече няма. Така че отново можем да чакаме раздаване на парите на калпак и безконтролното им изтичане в бездънна яма - било при свои хора, било при проекти със съмнително качество, на каквито се нагледахме в последните конкурси. В страната ни има учени с потенциала да донесат на страната ни милиони или поне световна слава, разкривайки нови хоризонти. А в същото време под логото "наука" финансираме заглавия от стенвестници, чието върхово постижение е организирането на някакъв семинар. И най-голямата ни грижа е да отчетат правилно парите. Не защото нямаме учени, които могат да направят така, че фондът да заработи истински. Но може би умишлено никой не ги търси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
