Думата "гражданско" напоследък си проби път у нас като синоним на всичко прогресивно, положително и носещо идея за промяна. След гражданското общество наред е идеята за гражданско образование, което според просветния министър Тодор Танев трябва да се учи от децата от първия до последния клас. Ако трябва - за сметка и на други предмети. Важното е да направим децата си граждани, а какво точно ще знаят за физика, химия и граматика са подробности, които могат да бъдат изяснени в процеса на реформите. Защото в общи линии напоследък думата гражданско се наложи над всяка експертност - ако срещу един експерт имаме десет граждани, които да го учат как се правят нещата, със сигурност ще спечели мнозинството.
Безспорно, трябва да има място, където децата ни да научават важни неща за света около себе си, за политическата структура на обществото и смисъла на демокрацията. Особено като се има предвид импровизирана анкета в едно столично училище, в която на въпроса "Кой е премиерът на България" преобладаващ брой деца отговорили "Бате Бойко". Въпросът е обаче къде са гражданите, които да преподават сложната наука да бъдеш гражданин, тоест да умееш правилно да намериш своето място в обществото, да се ориентираш в социални идеи, да анализираш информацията, която получаваш, преди да вземеш решение. Със сигурност учителите трудно ще ги научат на това просто защото самото общество като че ли съзнателно маргинализира тяхната прослойка. Когато в училище ти обясняват, че от твоя вот зависи нещо, а след това видиш как политици откровено цинично раздават не само кебапчета, а и постове срещу платен вот, на кой от двата урока трябва да повярваш? Кой ще обясни на децата например смисъла на пенсионната система, след като в момента в нейните дебри затънаха и водещи икономисти? Как ще им говорим за солидарност в здравното осигуряване, след като с очите си виждат как родителите им плащат под масата на лекар за елементарна операция? Ако не искаме основни принципи, благодарение на които обществото ни съществува, да се изродят във фарс на принципа "не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря", далеч по-добрият вариант е да "имплантираме" темите, свързани с обществото, в останалите учебни предмети. Например в часовете по история и литература, където може да се говори за социално-политически идеи, за политически партии и избори, да се дискутира в контекста на един по-дълъг период от време. Екологията спокойно може да бъде част от часовете по химия и биология. Така ще се предпазим от риска децата да изучават нещо изолирано от реалността, в която живеят. Иначе рискуваме да въведем още един предмет проформа, като отблъснем децата този път не просто от училището, а и от света, в който им предстои да навлязат. И без това много от тях с удоволствие го заменят с виртуалния. Всъщност много от тях съвсем спонтанно правят жестове, които по своята същина са знак за гражданско образование - например миналогодишната инициатива на ученици да се откажат от абитуриентското си изпращане, за да помогнат на болни деца.
А що се отнася до матурата по гражданско образование, за която мнозина настояват, нея 18-годишните я държат още с първото си участие на избори. От нас зависи колко от тях ще я вземат с шестица. И колко ще се превърнат в граждани "на повикване", готови да дадат гласа си и дори позицията си винаги когато от това ще получат облага.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
