Д-р Петър Пешев, управител на Инвестиционен посредник Бул ТрендБрокеридж
През изминалата седмица финансовите пазари бяха заложници на способността на гръцките и европейските лидери да намерят решение за Гърция, чиято спасителна програма, договорена преди няколко години, изтича съвсем скоро. Новото популистко правителство на южната ни съседка иска ново опрощаване на дълговете, нов гратисен период, по-ниски лихви, като същевременно не желае да спазва старите договори за ограничаване на бюджетните разходи и намаляване на бюджетния дефицит, както и да му налагат нови условия. Германия, Холандия, както и финансовите министри на редица нови страни-членки на еврозоната не са съгласни с предоставянето на "празен чек" за Гърция. Гордите гръцки лидери са в позиция да бъдат унижени от европейските си колеги, както и да се окаже, че са излъгали избирателите в Гърция, че ще отхвърлят наложените им ограничения, ще "извият ръцете на кредиторите" без да напускат еврозоната и Европейския съюз. В петък европейските министри на финансите склониха да удължат спасителната програма за Гърция с 4 месеца, но след поемането на строги ангажименти от гръцкото правителство. Те са за: 1) изплащане навреме на лихвите и падежиращите главници по правителствените заеми; 2) за постигане на първичен бюджетен излишък (без разходите за обслужване на дълга); 3) да се предприемат нови допълнителни реформи, които да гарантират платежоспособността на страната. Тепърва гръцкото правителството трябва да убеждава европейските партньори, че е надежден член на еврозоната и ЕС.
Еврото и останалите световни валути се търгуваха в тесен диапазон именно заради невъзможността едностранно да се интерпретират резултатите от срещата между гръцките представители и министрите на финансите от ЕС.
Златото поевтинява за четвърта поредна седмица. Много инвеститори вярваха, че поскъпването над 1300 $ за тр. унция е началото на ново дългосрочно възходящо движение, само че се оказа, че е било с корективен характер. Златото се търгуваше около 1202 долара за тр. унция в края на петъчната търговска сесия, губейки над 2% за седмицата. Среброто бе по-волатилно, изтривайки повече от 5% от стойността си.
Петролът поевтиня през седмицата, но разликата в цената на лекия суров петрол и петролът сорт брент нарасна до 20% в полза на брента. Лекият суров петрол се търгуваше последно около 50 долара за барел, поевтинявайки с 2% за седмицата, докато брентът затвори при нива от 60.3 долара за барел, с малко под 1.5% стойността си от предходната седмица.
На исторически максимуми или близо до тях се търгуват световни индекси като основните борсови индикатори, изчислявани от борсовите оператори в САЩ, Париж, Лондон и Франкфурт.
Германският борсов индекс DAX регистрира нов исторически връх през седмицата при ниво от 11154 пункта преди да намали леко стойността си до 11050 пункта, която стойност на затваряне също е рекордна.
Американският бенчмарк S&P 500 поскъпна до нова рекордна стойност от 2110 пункта, докато DowJones затвори при ниво от 18 140 пункта, също реализирайки нов исторически максимум. Технологичният индекс Nasdaqcompositeе на път да поскъпне над рекордната си стойност от 5042 пункта, постигната по време на Дот Ком балонът от 1999 г. Японският NIKKEI 225 поскъпна до 15 годишен връх преди да неутрализира част от седмичните печалби.
Ръстът на фондовите пазари е причинен от нисколихвената среда, безпрецедентна за стопанската история на света, в която някои централни банки предоставят краткосрочни заеми на търговските банки с отрицателна лихва, приемат депозити от търговските банки с отрицателна лихва, а някои германски, швейцарски и американски частни банки предоставят на своите по-големи клиенти лихви с отрицателна доходност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
