„Ние ставаме културен, европейски клуб. Без напрежение, без да дразним никого. Искаме да си играем на терена, да няма зулуми и напрежение в обществото".
Тези думи звучат хубаво и по право се полагат, ако не на собственик на футболен отбор, то поне на човек, който е пряко ангажиран с проблемите му. В случая обаче са изречени от Гриша Ганчев – ловешки бизнесмен, който от няколко месеца разиграва абсурден театър под носа на БФС и на феновете на най-титулувания футболен клуб в страната – ЦСКА.
Смята се, че Остап Бендер е събирателен образ от характерите на Илф и Петров, а притежава и качества на писателя Валентин Катаев, който според някои изследователи се е включил дейно в създаването на двата световно признати романа - „Дванадесетте стола" и „Златният телец". И докато от Илф и Петров най-известният комбинатор и мошеник в литературата е взел шегобийството и скептицизма, от Катаев Остап Бендер придобива провинциалната си наглост.
Гриша Ганчев вероятно е твърде далеч от литературата и сигурно не е чувал за Остап Бендер, но не може да му се отрече, че в последно време действа по остапбендеровски - със замах, като успява да върти на малкия си пръст далеч по-ерудирани от него хора, а и цели институции в държавата. Разликата е, че докато Остап Бендер разчита на хитрост и комбинативност, прийомите на Ганчев са основно силови.
Провинциалната му наглост обаче преля тези дни чашата на търпението, в случая с ЦСКА.
Кой в момента е Гриша Ганчев в ЦСКА? Той е човекът, който назначава и уволнява треньори и играчи. Който води отбора на лагери. Който мъдро говори за дълговете на клуба и поема на думи ангажимента да ги изплати - дори пред министъра на финансите. Който лично посещава БФС и „картотекира" играчите след всякакви срокове и извън всички правила. Който твърди, че прилагал схемата на Глазгоу Рейнджърс и Фиорентина „1 към 1". Така че очевидно Гриша Ганчев в момента привидно е всичко в ЦСКА.
Парадоксът обаче е, че юридически той е „господин Никой". Ганчев не фигурира нито в борда на директорите на единствено легитимния ПФК ЦСКА АД (останал без лиценз, но носител на марката „ЦСКА"), нито в новосъздаденото негово дъщерно дружество ФК ЦСКА АД. Не е и собственик, защото от списъците на акционерите в двете дружества е видно, че неговото име не е налично никъде. Че дълго време бяхме държава на абсурдите, това е ясно. Само че в днешно време, още повече, когато държим да се спазват и правилата на обединена Европа, от която сме неразделна част, някак ни е много трудно да си представим Гриша Ганчев (без да е собственик или директор, или поне без да е по какъвто и да било начин юридически свързан с отбора), да отиде от името на Фиорентина в италианския футболен съюз или от името на Глазгоу Рейнджърс в шотландския и да тропа по масата, да крещи на служителите, да „картотекира", да дава интервюта пред медиите като собственик и благодетел на отбора. Та нали първо там ще го попитат: „Г-н Ганчев, Вие какъв сте в този клуб?" И когато последва отговор – „Абе това не е важно, какъвто съм, такъв, ще видите в бъдеще. Сега дайте да картотекираме играчите, да играем на нашия стадион, да бъдем културен и европейски клуб, пък правилата и лицензите ги забравете", реакцията на италианския и шотландския футболен съюз ще бъде директно да му посочат вратата. В България обаче това не се случва, въпроси няма, а всички изпълняват волята на Гриша Ганчев и го припознават като „фактор" в ЦСКА. Мълчат даже и собствениците на отбора.
„1 към 1" с Фиорентина и Глазгоу Рейнджърс, но само според Ганчев... А правилата и в България са от ясни по-ясни. Ако искаш да имаш нов отбор, създаваш го, финансираш го, наемаш играчи и той тръгва от окръжните групи. И не може да откраднеш името или марката на друг отбор. Ако си пропуснал срока да направиш картотека на играчите, пропуснал си. Картотека няма, няма и отбор. Да не говорим, ако си позволиш в нормална държава да тропаш по масата и да заплашваш служители, придружаван от осъждан бандит. Идва полиция, задържа теб и приятеля ти и звъните на адвокатите си. Ако пък ще си спасител на финансово затруднен клуб, идваш, придобиваш собствеността, плащаш задълженията и продължаваш напред.
За Гриша Ганчев обаче правила няма. Той е свикнал от 25 години да решава проблемите си не юридически, а със сила и без да плаща нищо. Удобно му е само да взима. Ако с него не са хора с животински прякори, с които да блъска по масите и да крещи, то ще са дебеловрати анонимни охранители. Тръгнал от тепиха на борбата, минал през мътните години на първоначалното силово натрупване на капитала и съмнителните сделки с горива и захар, Гриша Ганчев е еманация именно на провинциалната безпардонност.
По същия начин обаче, както в момента е „всичко" и същевременно нищо в ЦСКА, бизнесменът е такъв и в „Петрол". Юридически там е никой, но това не му пречи фактически да дърпа конците в най-голямата петролна фирма в страната. Буквално открадната от държавата, „Петрол" бе овладяна силово от Гриша Ганчев и източена от активите си само за няколко месеца. Пак никой не реагира, сякаш това е най-нормалното нещо на света и сякаш би могло да се случи във всяка държава от ЕС. И ако в случая с „Петрол" сметката я плащат данъкоплатците, а за Ганчев и ортака му Цветан Василев остават 200 бензиностанции, при ЦСКА е заложена любовта на феновете към отбора.
Това е и крайната цел на Ганчев. Понастоящем обвинен от прокуратурата за лидер на организирана престъпна група и извършител на данъчни престъпления, за Гриша Ганчев хапката „ЦСКА" е много сладка. Ако може да вземе отбора и играчите без пари и без да плаща старите многомилионни дългове, какво по-хубаво от това? Така ЦСКА ще се превърне в гаранция, че нито аферата „Петрол" ще бъде атакувана, нито обвиненията срещу него ще бъдат доведени до успешен край. Залогът са феновете и името „ЦСКА". Повече от мръсна комбинация, но достойна за бореца от село Микре.
Време е обаче БФС, полицията, а и истинските фенове на отбора, да започнат да търсят отговори на въпроса какво прави Гриша Ганчев в ЦСКА. И ако е „господин Никой", спокойно и без страх да му бъде посочена вратата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
