Неотдавна ми се наложи да чета предложенията, събирани от една комисия в Народното събрание във връзка с внесен нов закон. С изумление открих съществуването на десетки граждански организации и сдружения, за чието съществуване не съм и подозирала. А вероятно и никой не подозира освен най-близките им роднини и приятели. Удивителното беше, че всички те имаха мнение по материя, която иначе е доста далече от тяхната сфера на дейност. И всички мнения бяха в подкрепа "за" въпросния закон.
Подобен сценарий се разиграва навярно по всички закони, стратегии и проекти, които представители на властта внасят за обсъждане. Неочаквано от нищото се пръква компетентно гражданско общество, имащо позиция по теми, които понякога затрудняват и специалисти. Целият номер на властта е да направи така, че да си подбере правилните граждани. След това да организира поредния цирк, наречен кръгла маса - и се създава пълната илюзия, че обществото е информирано, публичният контрол е осъществен и при това изцяло подкрепя въпросната власт. Направен е предварителен реверанс към "гражданското общество", туширал в зародиш всички евентуални протести - и в същото време не решил ни един проблем, заради който си струва да се протестира.
В последните няколко години злоупотребата с понятието "гражданско общество" започна да става тотална. Непрекъснато се пръкват разни "граждански инициативи" за информиран избор по отношение на ваксините, за правото да пускаме детето си на училище или да си го държим вкъщи, графика на линейките и квалификацията на лекарите в тях и ред други неща. И техният глас се чува повече, просто защото вероятно е по-креслив. Ако доведем до абсурд подобни инициативи, нищо чудно скоро някой да поиска и въвеждане на гражданска квота например в хирургическите екипи. Така де, откъде да сме сигурни дали лекарят си върши правилно работата, ако нямаме "информиран граждански избор". Не знам обаче дали и най-запалените радетели на идеята биха легнали под ножа, ако хирургът им е от управляващата партия, сестрата е коалиционен партньор, а анестезиологът е избран от гражданската квота. Но докато в медицината това би било очевидно недоразумение, в много сфери като например образованието, където пораженията стават видими едва след време, компетентните са много повече от действителните специалисти. И на практика могат да им нареждат какво да правят или да не правят. "Гражданско общество" стана понятие, при което десет неразбиращи нареждат на един разбиращ как да си върши работата. При това разбиращите нерядко са много повече от десет, защото неправителствените организации се множат не с дни, а с часове. И все повече заприличват на някогашното присъдружно БЗНС от времената, когато БКП печелеше избори с 99,9 на сто. От време на време протестират, често за откровени безсмислици, и тутакси се намират политици, които да си осиновят въпросния протест.
Така гражданският контрол обезсмисля сам себе си - като властта му създаде илюзията, че участва във вземането на решения, а всъщност просто си осигурява необходимия комфорт. Създават се граждански комитети по проблеми, които не се решават с гласуване - утре можем да осъмнем с такъв, който да обори гравитацията или да поиска информиран избор по отношение на твърденията, че земята е кръгла. От което за самото гражданско общество всъщност става още по-зле - защото всичко това го дискредитира. Защото правото на хората да вземат решения за важни за живота си неща се изражда в четене на форумите, които напоследък май се превърнаха в алфата и омегата на всяко знание. Така и решенията им, и самата същност на гражданското общество просто се пародират. А когато пародията подмени демокрацията, с истинското гражданско общество вече е свършено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
