Преди за чужбина поемаха младите, сега и 40-годишни стягат куфарите
Не, няма да говоря за онази Голяма екскурзия, както нарекоха медиите изселването на българските турци през 1989 г. За една друга екскурзия става дума, чийто размери също не са за подценяване. И този процес също спокойно може да бъде наречен изселване, а вероятно някои биха го формулирали и като "спасяване".
Ефектът от тази задгранична екскурзия излиза наяве всяка година, но данните от миналата седмица бяха определено стряскащи, след като статистиката обяви, че милата ни родина губи всяка година население, равняващо се на областен град. Населението на България към 31 декември 2014 г. е 7 202 198 души. То е намаляло с 43 479 души в сравнение с 2013 г., заключи Националният статистически институт, добавяйки все пак, че българите намаляват и застаряват, въпреки че се наблюдава увеличаване на родените деца.
Звучи ужасно, макар че не ми се струва, че на някого му пука много или поне не дава вид. На други места по света вероятно тутакси щяха да започнат да мислят стратегии за задържане на хората си или пък за привличане на нови. У нас обаче си оставаме с тъжната констатация, която държи колкото ланския сняг и толкова. Тук е тъй, биха казали някои.
Българите, които заминават в чужбина, не го правят защото са авантюристи. Те емигрират по принуда, тъй като в родината съществуването им не е достойно. И докато преди двайсетина години заминаващите в странство бяха предимно 20-годишни, днес голяма част от стягащите куфари са на 40, че и отгоре. Да не пропускаме и факта, че следването в чужбина, което в 90 процента от случаите не води до връщане в България, е мерак на не един тийнейджър. А да не говорим, че издънките на политиците масово виреят извън граница.
Трудно се обяснява на чужденци меракът на българите за установяване в чужбина, при положение, че в България няма нито война, нито пък върлува страшна болест, не се изтребва част от населението и държавата претендира, че е демократична. Защо тогава?
През 1943 г., когато българите са ходели до тоалетна в двора, американският психолог Ейбрахам Маслоу е представил в статията си "Теория на човешката мотивация" пирамидата на човешките потребности. В основата й той поставя физиологичните, като изрежда по-нагоре екзистенциалните, социалните, престижните, за да завърши с духовните потребности. Заключението е следното. Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от сигурност.
Така 70-години след представянето на тази пирамида, когато тоалетната на повечето българи се намира на метри от кухнята им, голяма част от тях имат проблем с базисните потребности, което пък ги кара да търсят задоволяването им някъде другаде.
Няма да изброявам колко от близките ми хора живеят, при това добре, в чужбина. Но ще дам няколко примера. Преди година за Канада замина мое приятелско семейство на по 40 с четири деца. Преди месец се разделих с приятелка на 33, която се премести в Лондон. Там от години живее и работи приятелят й. Дали ще се върнат и ще създават деца у нас? А вдругиден ми предстои още една раздяла. Моя съученичка със съпруга си, които са на възраст 40+, и едногодишната им дъщеричка заминават за Германия. Дали ми е тъжно? Напротив, радвам се за тях. Тъжно ми е обаче, че никой не прави нищо, за да спре тези хора. А колко тъжно ще бъде след време, когато си дадем сметка, че пътищата, които се строят, днес ще водят от никъде за никъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
