Изповедта на истинския Биг Брадър
Да спомена някои мои особености! Не от уважение, а защото може да не схванете; вие, които гледахте тия финали, сте зле подготвени за тежката област на мисленето хора. Принадлежа към фиктивните образи, дух от бутилката. Бутилката бе умът на Джордж Оруел, годината - 1948 г., книгата - "1984". Откакто я написа, съществувам. Аз съм метафора: служа, за да означа тоталитарен режим, в който наблюдавам всеки. Паноптикум, всевиждащо око. Тъй че не е много трудно да ви видя в момента, ден след като изгледахте финалите на оная тъпотия, дето я кръстиха на мен. Не изглеждате добре. Повечето от вас намират време за стотици часове телевизия, но не и за неколкостотин страници, в които ще научите това-онова за мен. Затова и до ден днешен сте на мнение, че Големият брат не е литературен образ, а "гулям кеф, видя ли как са изложи Катиту, пък тез как са напиха мани-мани!". Мани-мани. Не изглеждате добре.
Аз разбирам вашия ескейпизъм. Не е трудно да си погълнат от телевизията в страна като вашата. Но все пак вие прекарахте три месеца - три! - за да гледате как едни хора пият, тъпеят, простеят, лицемерят.
Това че по телевизията ги наричат звезди ви кара да мислите, че са звезди: лично аз никога не съм разбирал доверието ви в телевизията. Но вие принципно сте сбъркани - как иначе може да се обясни, че гласувате за човек, който си вади половия орган пред камерите, а в същото време е внук на човека, в чиито велики дела се кланяте и до днес, понеже тогава се живееше по-добре! Как ще е било по-добре? Къде тогава можеше да се види човек да си размахва оная работа по телевизията? Нямаше как, нямаше... Така я разбрахте демокрацията: свободата да видите как внукът на вожда на социализма печели мъртво пиян риалитито на демокрацията. Ето ви дефиниция на прехода, нали я търсите. Има ирония в това - че Големия брат при Оруел извади на показ мрака на миналото, а сега чрез вашите хиляди вперени в телевизора очи Големия брат изважда на показ мрака на настоящето: безсмислие, скука, празно, унило е, бедно е. Ама нейсе. И на мен не ми е лесно. Преди бях великолепно изплувал от въображението на Джордж Оруел, а сега в несвяст ми крещи името пред хиляди откаченяци Ники Кънчев!
И тъй като искам да съм верен на първия, вместо на втория, да споделя няколко наблюдения.
Нещата не са се променили особено
Отново живеете в мрачна антиутопия, само че работи по нов начин. Вече не се разчита на насилие, лозунги, лагери, вяра в бъдещето и прочие опасни за изпълнение неща. Сега е простичко: вие непрестанно трябва да бъдете забавлявани. Необходимо е да бъдете разсейвани, усмихвани, гледащи, коментиращи, развълнувани. Целта е да бъдете доставени на пазарния свят с намалена концентрация, простичко мислене, хубаво рамкирани, добре адаптирани, икономически предвидими, порядъчно оглупели и дълбоко повърхностни. В този смисъл е добре Тодор Славков - или както галено го наричате, Малък Тошко - да бъде ваш кумир: какъвто, видя се, е. Ако случайно има някой, който да не вижда връзката между този риалити свят и изхарчените 1700 лв. за салфетки в чалга дискотека, то той е точно толкова късоглед, колкото здравата хватка на антиутопията повелява. Но нищо. Не забравяйте да се забавлявате. Скоро ще почне новият сезон на новия сезон на новия сезон на новия сезон. Това ще стане любимото ви предаване. Можете да го гледате на телефон, свързан към таблет, с кабел към лаптоп и изход към телевизор. Интересно е и е пълно с обрати, а накрая ще остане само един. Бъдете спокойни и само се забавлявайте. Големият брат вече не ви наблюдава - това, че вие наблюдавате него, го улеснява значително.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
