Х е студент в университета Y, технически вуз по времето на социализма, който през последните 25 години се е доразвил "творчески", откривайки специалности като икономика, администрация и управление, туризъм. Преподавателите по тях идват от столицата, когато успеят, и четат лекции, които са били обновени за последен път преди десет години. Тук студентите, завършващи икономика, работят като продавачи, администраторите запълват дупки за кадри със средно образование, а специалистите по туризъм го осъществяват на дело, купувайки си еднопосочен билет за Терминал 2. Същата съдба очаква и Х, ако има късмета да завърши.
Вероятно той ще бъде един от последните студенти на този университет, имащи късмета да се дипломират в подобна специалност. Поне ако предложенията за промени в Закона за висше образование наистина стигнат до парламента и не претърпят радикални изменения там. Заложената в тях идея е да бъде сложен край на безразборния прием в университетите по всяка специалност, която им хрумне, залагайки на принципа "Пазарът ми е много по-добър от пазара ти". От години практиката е не държавата да взема крайното решение за приема в държавните университети. Тя просто слага параф под техните предложения колко студенти желаят да приемат. Без значение как се обучават и дали си намират работа по специалността, след като завършат. Именно заради това се докарахме до положението броят на местата в университетите да е по-голям от випуска, завършващ гимназия.
С новите промени в закона, качени за обществено обсъждане, за първи път държавата се опитва да възстанови правото си да казва "не". И да реже пари от специалностите, които обучават некачествено, за да ги даде на онези, които действително имат високи оценки и студентите им се реализират на позиции, различни от "продавач-консултант". Това е промяна, за която се говори от няколко поредни министерски екипа досега. Ако действително тя заработи, висшите училища, чиито специалности са по-назад в класацията, ще трябва или да ги закрият, или да обявят платен прием, стига да има желаещи да си плащат. Впрочем в някои специалности подобен мегдан ще има - например на местата, които и сега се предпочитат от митничари за "спешно висшо", което да бъде получено с минимум учене. Най-вероятно обаче поне безразборно раздутите специалности като икономика и администрация ще се свият в поносими граници. И университетите ще се върнат към онова, в което са били традиционно добри, стига да не са загубили качеството си и там, докато са се разпилявали на много други фронтове.
Проблемът обаче е, че на последните места много често са не специалности от държавни университети, а от частни колежи, които не разчитат на пари от държавата. Тази регулация при тях няма как да бъдат направена. Нещо повече - неотдавна образователната комисия в парламента одобри искането на няколко частни колежа да станат висши училища в пълния смисъл на тази дума. Това влиза в противоречие с идеята да се толерира качеството, защото по този начин ще бъдат окастрени само "гнилите ябълки" на държавната образователна система - не и на частната. Освен ако държавата не реши да упражни правото си да отказва прием и на частните университети, след като техни специалности се окажат на последните места в класацията. Проблем би могъл да възникне и от това, че университетите, които не получат достатъчно места от държавата, ще могат да формират по-високи такси за студентите в платено обучение. Дали новата система за финансиране ще проработи, зависи и от това дали държавата и бизнесът ще могат да определят правилно от какви професии ще има нужда икономиката ни в дългосрочен план. Нещо, което далеч не е сигурно - самият бизнес признава, че няма как да предскаже около 30 на сто от професиите, които ще му трябват в недалечно бъдеще. А ако това най-важно нещо не се случи, университетите отново ще продължат да произвеждат безработни с дипломи - независимо от всички реформи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
