От малките партии зависи колко депутати ще има Борисов
Димитър Димитров, политолог
- Каква активност можем да очакваме на предстоящите парламентарни избори?
- Повечето колеги са на мнение, че активността трудно може да бъде повлияна от кампанията. По-скоро тя ще се движи в едни равнища, които ние познаваме от предходни избори, което би означавало, че около 3,5 млн. ще достигнат до урните. Първата партия ще бъде ГЕРБ и при това с едно значително мнозинство, може и с два пъти повече гласове от БСП. Но не е съвсем ясно дали тази голяма разлика ще е достатъчна, за да може ГЕРБ да управлява самостоятелно. Една голяма част от гласоподавателите, примерно около 15-20% ще гласуват за 4 по-малки партии, като започнем от Патриотичния фронт, минем през "България без цензура", през Реформаторския блок и през АБВ. В зависимост от разпределението на гласовете за тези четири листи ще се образува или няма да се образува голямо мнозинство за ГЕРБ.
Обикновено най-голямата партия получава значителен бонус, между 5 и 10, може би дори 12-13 места от гласовете, които са подадени за партии, които не са преминали бариерата.
- ГЕРБ ще има мнозинство, но ще бъде ли основният играч на политическата сцена?
- Парламентарната група на ГЕРБ със сигурност ще се нуждае от доста по-голяма подкрепа, за да може да извърши реформите, които са спешни. Те се отнасят до болезнени неща, например в здравеопазването и в пенсионната система, за които няма очевидно решение. Те ще изискват по-голяма мобилизация и ако партията, която се наеме да извършва част от тези реформи остане сама, ще трябва да ги извършва под огромен публичен натиск.
- На кого ще може да разчита ГЕРБ предвид на това, което постоянно се говори за сговор с ДПС, от друга страна полемиката с Реформаторския блок?
- Каквото и да кажа в момента, то ще бъде малко или повече спекулативно. Не знаем дали ГЕРБ ще има 110 депутати, или 117, или може би 121. Но ако има сравнително висок резултат, ГЕРБ по-скоро ще потърси партньор, с който по-лесно би комуникирал. Ако има нисък резултат, неизбежно ще е да се търси разбирателство с повече от една партия в парламента. И този постоянен и трудно заобиколим често фактор, наричан ДПС със своите 35-38 мандата, ще се яви нещо като много удобен партньор. Предполагам, че върху това се базира възможно взаимодействие между ДПС и ГЕРБ.
- Що се отнася до БСП след избора на нов председател, мобилизираха ли се редиците на социалистите или това противоборство по отношение реденето на листите действа демобилизиращо?
- Аз не мисля, че вляво реденето на листите е важно. С появяването на преференции, някак си сигурни, в значителна степен, разбира се, са местата, които ще заемат водачите на листи. Затова е тази ожесточеност около това кой коя листа ще оглави. Все пак БСП ще има в добрия случай 60, в лошия 5-7 по-малко народни представители. И когато една група трябва да се свие от сегашните почти 90 до 60 депутати, естествено, че това не е безболезнено. Но проблемът в БСП има предистория, тя се нарича разделението с АБВ. Докато съществуват две листи и те се конкурират, много трудно ще се постигне онази степен на мобилизация, която обикновено се постига, когато започне да се говори за власт.
- Противоборството в БСП налива ли вода в мелницата на АБВ?
- Предполагам, че да. Дали наливат пряко вода е малко трудно да се каже, тъй като гласовете, според различните сондажи и проучвания, които ще подкрепят АБВ като листа все още са на границата на 4%. Няма рязко оттласкване, рязко разделяне. АБВ остана, все пак, напусналата и по-малка партия. Което е нито много удобна за БСП, нито много удобна за самото АБВ.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
