Огласеното намерение на правителството да обложи с 10 процента данък лихвите по депозитите предизвика бурна обществена дискусия. Днес предлагаме мнението на икономиста Георги Ангелов.
Основната причина за увеличението на който и да е данък е да се съберат повече приходи. А с намерението на кабинета да увеличи данъка върху лихвите по депозитите от 8 на 10 на сто няма да се постигне тази цел. Защото лихвите всъщност вървят надолу, а след изплащането на гарантираните влогове в КТБ на 4 декември те ще тръгнат още по-рязко надолу, тъй като системата ще се напълни с ликвидност. А при ниски лихви няма да има какво да се облага с този данък. Така че приходите от него ще намалеят, въпреки че ще се вдигне ставката. Просто данъчната основа ще намалява по-бързо. В този смисъл целта да се съберат повече приходи няма да бъде постигната. А и още с въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите се видя, че той нито през една година не се събира в планирания размер. Понеже има много начини за избягването му. Сега ще се ограничи тази възможност за избягване чрез промяната в лихвата по депозита, но пък самите лихвени проценти много рязко спадат и ще продължават да спадат. Затова проблемът със събираемостта ще продължи, тъй като няма как от падаща данъчна основа да се съберат много пари. Основният проблем при този данък е, че той не може да напълни бюджета, а вдигането на данък по принцип не е алтернатива на правенето на реформи. В крайна сметка ще трябва да се правят реформи в разходната част и неефективните разходи да се намаляват и да се реформират нереформираните системи - здравеопазване, МВР, НЗОК. Изобщо където и да "пипнем", всичко е нереформирано. Затова не може с вдигане на данъци да се избяга от правенето на реформи.
В противен случай бюджетът за 2015 г. пак няма да се изпълни, както се случи тази година. По-добре е да се насърчава спестяването, защото сме бедна страна и имаме нужда от средства, които да се инвестират в икономиката ни. Чуждестранните инвестиции са източник на такива средства, но те са малко и недостатъчни и трябва да имаме и собствен ресурс, какъвто е спестяването. А този данък не работи в тази посока. В западните страни много хора предпочитат да живеят на кредит, а не да спестяват, докато в източните страни цялата култура в обществото е насочена към това да се мисли за бъдещето и там има повече спестявания. Ние не сме възприели западния модел и имаме предпоставки да приемем подхода, действащ в успешните азиатски страни, а именно да се насърчава спестяването. Това е въпрос на култура и цялостно възприятие на обществото, но и с конкретни реформи за насърчаване на спестяването за дългосрочни цели. Хората трябва да се замислят например какви средства ще имат за пенсиониране и как ще ги събират. За здравеопазване също трябва да има по-голям спестовен елемент. Тъй като сега и пенсиите и здравето се финансират от бюджета и се вижда, че не работи този модел. Трябва да има по-голям дял от средствата, които плащаме, за пенсии и за здраве. Нужен ни е спестовен елемент под контрола на гражданите и те да виждат, че като плащат някакви пари, след това могат да ги ползват, а не отивайки на лекар например, да им се искат допълнителни пари или след пенсиониране да няма средства за високи пенсии. Нужно е тези социални системи да се реформират и в тях да има елемент на натрупване, а не всичко да се харчи месец за месец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
