Атанас Тасев, енергиен експерт
- Г-н Тасев, кои са последните събития, които дават шанс проектът за газов хъб в България да се реализира?
- На първо място е изграждането на газовия конектор с Гърция и този с Румъния. Това ще даде възможност да изнасяме по 3 млрд. куб. м. газ за Европа, колкото е капацитетът на румънския конектор. До неотдавна в маркетинг теста бяха записани количества от 1,2 млрд., поради което всичко ставаше много бавно. Но без интеркноектора с Румъния това беше милиард куб. м. газ заникъде.
А сега интерконекторът с Румъния е за 3 млрд., което означава, че от през гръцкия конектор Комотини-Стара Загора могат спокойно да минават по 5 млрд., от които 3 да отиват през Румъния за Европа.
При последния маркетинг тест бяха записани 4,5 млрд. куб. м. и виждате как от структурна гледна точка се променя инвеститорският интерес. Оставаше въпросът - откъде газ? И ето, сега един от отговорите е иранската програма. Планира се смесено дружество с български фирми и ирански капитали, които имат интерес да участват в строителството.
Имаме допълнителна възможност като интеконектор, понеже говорим за коридор Юг-Север - 5 млрд. минават по Комотини-Стара Загора, могат да отидат към Сърбия 2-3 млрд. през престоящия интерконектор на Запад.
Най-интересното обаче предстои и то е свързано с решението на Русия през 2020 г. да бъдат прекратени доставките през Украйна. А ние получаваме от Исакча транзит 18 млрд. куб. м. От Негру вода получаваме около 3 млрд., но оттам могат да минат 6 млрд. След като се отреже тръбата през Украйна, общо 24 млрд. имаш празна тръба по обратния път, която през Румъния може да се включи в Ййст ринг към Европа.
Трябва да включим и виртуалните сделки. Преди 2-3 седмици беше сключено революционно споразумение - "Газпромекспорт" разреши между България Гърция да има виртуални сделки до 3 млн. куб. м. дневно, което годишно прави 1 млрд. Впоследствие се подписаха подобни споразумения с Румъния и Украйна. Това означава, че когато украинската тръба пресъхне, ние можем да правим виртуални сделки с Украйна и да й доставяме газ.
- Какъв е руският интерес в този случай?
- Руският интерес е да започне да се подчинява на третия енергиен пакет на ЕС, което блокира "Южен поток" и така допуска трета страна до тръбата. Главна роля в тази нова политика играе новият шеф на "Газпромекспорт"
Елена Бурмистрова, която сключи сделки, чрез които допусна нови клиенти до входа на тръбата.
Но тук трябва да се отбележи, че първата държава, която направи този пробив, е България. И трябва да отчетем усилията на хората от "Булгартрансгаз", които успяха да убедят руснаците българската фирма да стане основен транзитьор и да отвори пътя на подобни сделки.
- Това наша идея ли е?
- По принцип се казва, че успехът има много бащи, а неуспехът - една майка. Но е факт, че в управляващия екип четат дебелите книги и прилагат научен подход. Защото в теорията и в практиката се прилагат подобни техники и тактики. Въпросът е да ги прочетеш и да убедиш другата страна.
- Има ли шанс тръбопроводът Бургас-Александруполис да се случи?
- Ще кажа това, което прогнозирах преди 5 години: от Големия шлем първото нещо, което трябва да отпадне, е Бургас-Алекснадруполис. Най-вече заради потенциалния екологичен риск и съмнителните иконоически изгоди. От подобни тръби печелят тези, които са на входа и изхода, транзитьорът печели малко - колкото да върне собствената си инвестиция с определена норма на печалба. Все едно да си сложиш парите в банка и да чакаш лихва. Руснаците се обърнаха към този тръбопровод, когато се скараха с Турция. Но сега двете държави отново затоплиха отношенията. И докато е така, вероятността Бургас-Александруполис да се случи е малка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
