Участниците на финансовите пазари са в очакване на поредното развитието на гръцката дългова криза, но и изкъсо следят готовността на Федералния резерв за повишаване на основните лихви Зад океана. Икономическите данни в САЩ обаче сигнализират за умора на икономическия растеж и дори за нарастващи рискове за обръщане на възходящия тренд. Най-вероятно слабите икономически данни ще отложат допълнително повишението на основната лихва в Америка, което е и причина за по-колебливото представяне на долара напоследък.
Все повече се увеличава възможността Гърция да спре да обслужва своите задължения към международните кредитори (Международният валутен фонд, агенции на Европейския съюз и еврозоната, правителства от еврозоната и др.). Решението е в ръцете на гръцкото правителство, което засега като че ли повече блъфира, но времето за предоставяне на работещ план за икономии пред кредиторите изтича. От друга страна няма механизъм за изключването на Гърция от еврозоната, но ако се стигне до неплатежоспособност на Атина, то тя най-вероятно би останала в еврозоната, и ще ползва еврото като национална парична единица, но няма да има достъп до ново дългово финансиране. Гръцкият бюджет напоследък е на първичен излишък-приходите превишават разходите, без да се включват в уравнението огромните разходите за лихви по публичния дълг.
Германските 10-годишни правителствени облигации отскоро се търгуват с отрицателна доходност до падежа, което досега не се е случвало в исторически план. Може би, позовавайки се на този факт, гръцкото правителство желае да договори отрицателни лихви по гръцкия дълг, т.е. в края на падежа да върне по-малка сума от получената.
Пазарите на акции бяха подложени на силни разпродажби, като борсовите индекси в Европа изтриха средно 5% от стойността си, докато американските им аналози успяха да реализират по-малки загуби.
След като еврото поевтиня до 1.052 долара в началото на седмицата последва постепенно поскъпване, като единната европейска валута последно се търгуваше в петък при цена от 1.081долара. Валутната двойка евро/долар консолидира около нивата 1.047-1.104 вече пета седмица.
Силна бе изминалата седмица за петрола, като щатският лек суров петрол поскъпна с около 8% до 57.3 долара за барел, докато петролът сорт брент поскъпна до 63.9 долара за барел. Спокойна бе търговията на пазарите за борсово-търгувани земеделски продукти, като пшеницата, царевицата и соята регистрираха минимално изменение за седмицата.
Леко отстъпление имаше и за българските книжа, като основните индекси, изчислявани от "Българска фондова борса-София" АД намалиха стойността си средно с 1-1.5%. Активността значително се понижи след продължителните великденски празници, като сегашната търговия е бледо копие на множеството борсови сделки и нарасналите обеми преди празниците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
