Весела Чернева,
програмен директор на Европейския съвет по външна политика
Председателят на Европейската комисия Юнкер в свое изявление подкрепи предложение на Словения за укрепваме на македонската граница с Гърция, което трябва да спре бежанския поток. Под "укрепване на границата" очевидно се разбира по-голям ангажимент на Фронтекс (Европейската гранична агенция), но вероятно и физически заграждения. Ако на предложението се гледа като на затваряне на границата между Гърция и Македония, това ще превърне Гърция в един огромен бежански лагер на открито. Южната ни съседка наистина от доста време не се справя с бежанския наплив, но трябва да си дадем сметка, че бремето й е огромно и непропорционално. Струпването на стотици хиляди бежанци на гръцка територия ще представлява веднага риск за България.
Първо, българо-гръцката граница ще трябва да бъде управлявана много по-отблизо. Но, второ, ако това е риск за стабилността на наша съседна страна, това не е никак добре както за нас, така и за целия регион. 20 години след падането на Желязната завеса Балканите започнаха най-накрая да работят като икономически регион. Само България има почти 9 млрд. лв.
стокооборот със страните от Югоизточна Европа. Създаването на вътрешни граници между тези страни може да спре този процес и стените може да възбудят старите страсти. Видяхме какво се случи при увеличаване на напрежението между Сърбия и Хърватия преди няколко месеца по повод на бежанския поток и затварянето на граници. Тогава температурата на политическия обмен между двете страни стана опасно висока.
Този процес буди безпокойство и защото Европа се превърна от износител на стабилност към периферията в износител на проблеми. ЕС има за задача да стабилизира страните от региона, включително и Македония, и да укрепи външните граници, но това не трябва да става за сметка на вътрешни разделения между страните-членки. Всичко това се случва в момент, в който Чехия и Словакия също отправиха призив за нов план за действие по отношение на ЕС. Тези страни заедно с Полша и Унгария оформиха лагер, който затвърди разделението между Стара и Нова Европа. Това разделение не бива да бъде поощрявано, защото то не работи в полза на малките страни. Чехия, Словакия, Полша и Унгария не искат да участват в разпределение на бежанците и да носят тежестта на това бреме, защото през тях просто не минават бежанци. В край на сметка в момента цялата тежест пада върху външната периферия на ЕС. Европейско решение не може да има, когато вместо да се питаме: "Какво да направим заедно?", си задаваме въпроса: "Какво от това?". Егоизмът в ЕС не може да се превръща в основна линия на поведение.
Докладът на Еврокомисията идва в момент, в който трябва да бъдат решени важни въпроси за реформата на съдебната система и изобщо за върховенството на закона. В контекста на казаното дотук, трябва да се отбележи, че, ако България продължава да е член на ЕС, но само донякъде, защото е под особен режим вследствие на този мониторингов механизъм, то тя ще има по-малко ресурси да участва във взимането на важни решения, включително и за вътрешния ред и сигурността. Виждаме, че в крайна сметка тези решения определят не само климата в ЕС, но и ще определят неговото бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
