Фукуяма: Авторитарните сили са в ход

Фукуяма: Авторитарните сили са в ход | StandartNews.com

Франсис Фукуяма, преподавател в Станфордския университет и автор на книгата "Политическият ред и политическият упадък: от индустриалната революция до глобализираната демокрация".

Тази година видяхме бърза поредица от събития – от анексирането на Крим от Русия до отстоявания от Китай суверенитет върху Южно- и Източнокитайско море и рухването на властта на иракското правителство. Авторитарните сили са в ход.

На този етап речта на американския президент Барак Обама за външната политика във военната академия Уест Пойнт през май беше неразбираема. Тя очерта редица абстрактни критерии за употребата на сила (действията трябва да бъдат "пропорционални, ефективни и справедливи", където не съществува пряка заплаха за американските интереси, "прагът за военни действия трябва да бъде по-висок"). Трудно е да не се съгласим. Но той каза още, че единствената пряка заплаха, пред която сме изправени, е тероризмът. Той на практика не каза нищо за дългосрочния отговор на други две големи предизвикателства за световния ред – Русия и Китай. Имаше големи фанфари около американската "ос" към Азия, една от най-важните инициативи на Обама в първия му мандат, но тя не беше спомената повече.

Въпреки неотдавнашния успех на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) аз бих казал, че тероризмът е най-незначителното от предизвикателствата към съществените американски интереси. Това, което наблюдаваме в Ирак и Сирия, е бавно разпространение на сунитско-шиитската война, в която местните сили действат като пълномощници на Саудитска Арабия и Иран. Заражда се хуманитарна криза. Но ние не успяхме да овладеем религиозната омраза, когато окупирахме Ирак със 150 000-на войска, трудно е да си представим, че ще можем да действаме решително сега.

Анексирането на Крим от Русия от друга страна прекрачи много важен праг. Целият ред след Студената война се основаваше на приемането от Русия, че етническите руски малцинства в съседните страни ще останат на място. Президентът Владимир Путин постави всичко това под съмнение с последствия, които ще бъдат усетени от Молдова до Казахстан и Естония.

Но властта на Русия се основава на дефектен икономически модел, който след време ще доведе до отслабването й. Не такъв е случаят с Китай – той вече има втората по големина икономика в света и може да изпревари САЩ в идните години. Китай предявява териториални претенции под прикритието на по-драматични събития другаде. Той иска да е доминиращата сила в Източна Азия и да изтласка САЩ от неговата сфера на влияние.

Екстремизмът на ИДИЛ, в крайна сметка, ще се окаже в разрез със собствените й интереси. За сметка на това съюзниците, които САЩ се заклеха да защитават, сега са заплашени от индустриализирани страни с усъвършенствани армии.

Въпреки цялата сериозност на предизвикателствата от Русия и Китай, все още сме далеч от положението през 1939 г. Какъв би бил уместният американски отговор? Нашите приоритети трябва да бъдат политически – реформиране на НАТО като истински военен съюз, а не клуб за подкрепа на демокрацията, създаване на многостранна рамка на отношенията с Китай, която дава на съседите й алтернатива на изправянето пред Пекин сами. Обама говори за многостранна игра, но инвестира малко капитал в осъществяването й.

Стратегията е свързана със създаването на приоритети, казването, че някои неща са по-важни от други и обясняването защо това е така. Твърдението, че няма място, което не заслужава вниманието на САЩ, не е стратегия. Господин Обама постави погрешен реторичен приоритет, продължавайки първоначалната грешка за надценяване на терористичното предизвикателство, допусната от силно критикувания му предшественик. Дори така той беше странно пасивен, позволявайки влошаването на положението в страни като Либия и Египет чрез невнимание. Той, също така, не отдели достатъчно време и усилия да заздрави съществуващите институции и да установи по-широка рамка за справяне с дългосрочните предизвикателства другаде.

Полюсите, установени от неоконсерваторите от една страна и изолационистите от друга, са погрешният избор. Истинската стратегия винаги се крие някъде по средата.

Материалът е публикуван във в. "Файненшъл таймс".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай