"Стандарт" продължава дискусията за икономическия ръст от 3% за 2015 г., отчетен от НСИ, който е най-висок от 7 години насам. Ето мнението на финансиста и бивш подуправител на БНБ Кольо Парамов.
Валутният борд, който беше въведен в България на 1 юли 1997 г., е уникален експеримент на МВФ за стабилизацията на страната. Още през септември 1996 г. се водеха спорове с Ан Макгърк, директор на фонда за България, за необходимостта от борда. Ние, които работехме в БНБ, бързахме, защото ни интересуваше паричното обръщение и необходимите оборотни пари, а не утопиите на Жан и Гечев. И ако шефът на управление "Емисионно" в БНБ Розалина Нацева не бе поръчала през май 1996 г. купюрът от 50 000 лв., нямаше да имаме необходимия брой банкноти при курс 1:3000 лв. за долар.
Когато предложих махането на борда през 2007 - 2008 г., изчисленията ми бяха приети иронично и подигравателно. Ученикът на шефа на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке предложи през септември 2009 г. да "модифицира" режима на валутния борд по подобие на този в Китай. Сега, след 6 години, вече има много сериозни доказателства за тази необходимост. Трябва ли да чакаме още 6-7 години, за да приемем еврото и механизмите на ЕЦБ? Словакия беше по-умна и прагматична. Успя с един замах да промени целостта на вътрешните си финанси и регламентацията за работа на банковата си система. Какви са банките у нас след като имаме толкова прекрасен валутен борд? Емил Хърсев в интервю за "Стандарт" определи банковата система в България като "сбирщина от доминирани от чуждестранни банкови институции - орел, рак и щука, и съвсем малко български, които са оставени сами да се борят във враждебна среда без подкрепа." Тази година през август и септември ще осъзнаем предупреждението на Хърсев, когато станат ясни резултатите от стрес-тестовете на банковата система. Тогава ще стане ясно и че сме в голяма заблуда в оценките за валутния борд. Според мен бордът на Стив Ханке е кух и не ражда очаквания стабилитет и успех на България. Той трябва да се премахне час по-скоро и да проумеем, че само с политическа схоластика модерен бизнес не може да се прави. Трябват много свободни и евтини пари, трябва ресурс - свободен, конкурентен, трябва инициатива и държава в определени направления. Хърсев казва: "Банките работят с ликвидност от края на 18 и началото на 19 век." Защо? Защото задачата на Иван Искров е била да пази валутния борд, а не стопанския успех на България. Цялата криза днес с кредитирането се крие там и това беше ясно още в средата на мандата на Станишев. Сега ще гладуваме до последно, защото вътрешният ни ресурс е затапен и не ражда условия за активност от инвестиране. Кой ще инвестира при тези високи лихви? Ако бяхме приели еврото, днес България щеше да бъде друга - два пъти по-ниски лихви, три до пет пъти повече директни инвестиции и друга доходна политика. Оттам - друго потребление и друг финансов стандарт на живот, липса на дефлация и стремеж към коренно различна активност. Приемайки еврото, България гарантира спазване на принципите на ЕЦБ и щеше да се ползва от спокойствието на инвеститорите. Гаранцията от приемането на еврото с междинен компенсационен режим по стандарта на живот гарантира друго бъдеще. Иначе ще си продължаваме както досега - неизменно последни, неизменно бедни и гладни. Вече 19 години венцехвалим и благодарим на валутния борд и Ханке, че сме постигнали толкова много, че имаме пословична стабилност. Хвалим се и гледаме нашите събратя да ровят в кофите за боклук. Хвалим се и нямаме джобни пари за елементарен оборот и стандарт. И всичко се корени в грешната матрица на кредитирането на стопанството от банките.
Нека сега банкерите обяснят защо се появяват тези огромни диспропорции при кредитирането. Да съберем депозити, да заделим свръхрезерви, да дадем кредити при огромни лихви и да чакаме всеки да спечели. Не, всеки четвърти фалира! До 10-12 години схемата може да се повтаря, още 3-5 години се използват счетоводни и други одитни замени и най-накрая идва голямата лъжа. Лъжата се оформя между банките и одиторите, а после става и явна. После се превръща в КТБ, после в друга банка, после... За това е много важно държавническата сила на вярната, явната и точната статистика. От нея истинският държавник може да прави фундаментални изводи. Може държавата, която управлява, да бъде вечно бедна, може и да тръгне нагоре.
Няколко пъти поставям въпроса за статистиката. Абсурд е да се твърди, че имаме 35-40% тъмна икономика, а 100% точна статистика. Преди 30 месеца влязохме в дефлация, но по отчетите на банките излиза друго. Имаме 60 млрд. лв. свободни депозити в банките, отчитаме едни инвестиции и други приходи. Заделяме трети дублиращи провизии за неефективни кредити. Някъде статистически се губи връзката. Или съществува огромна лъжа, съпроводена с типичната българска неточност, или не сме в час. Нашият БВП е непрецизно изчислен. На времето Ренета Инджова тъкмо проследи връзките и разменените схеми в националната статистика, и Орешарски я уволни от НСИ. Защо я махна - очаквал е сигурно да му се бърка в изчисляването на огромните икономически резултати. Сега веднага е необходимо в статистиката да се изкорени чиновничеството. Да се даде превес на европейската методика и приложи коренно различна схема за изчисление на БВП. Да се уточнят разликите с Евростат - в Европа сме, а не в Африка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
