Европризракът на югоембаргото

България трябва да се бори със зъби и нокти за интереса си при определянето на санкциите срещу Русия

Европризракът на югоембаргото  | StandartNews.com

България опозна горчилката при миналата европейска война - жестоките кланета в бивша Югославия през 90-те години. Страната понесе десетки милиарди преки загуби от преграждането от търговските пътища, спирането на железопътния, автомобилния, речния и въздушния транспорт, затруднения пред енергийните и телекомуникационните компании, спад на промишлеността и износа на храни, намаляване на туристическия поток. Според експертни анализи икономиката ни е губила 1-1,5 млн. долара на ден по време на Косовската криза през 1999 г. Югоембаргото пък огледа чудовищна по размерите си престъпност и контрабанда, включително на горива и оръжие, в която се калиха мнозина кръстници на българската мафия.


Днешният все още безкръвен сблъсък между Русия и Украйна и вледеняването на отношенията между ЕС, САЩ и Русия също могат да нанесат опустошителни поражения върху българската икономика. Всъщност вече можем да запишем в графата "пасиви" газопровода "Южен поток". Еврокомисията сложи на трупчета руската тръба, заобикаляща Украйна, и я превърна в дългосрочен залог в геополитическата битка.


България се сбогува с проект за 3,5 млрд евро., който би могъл да гарантира най-малкото топла зима при заплашителни маневри на руско-украинския фронт.


От София почти нищо не зависи, откакто Брюксел пое в ръцете си многонационалните преговори с "Газпром", но е сигурно, че "Южен поток" няма да бъде върнат в играта преди чувствително разведряване на отношенията между Запада и Русия. Лошото е, че събитията напредват в обратната посока.


Референдумът в окупирания от руски войски Крим може да се окаже камъчето, което преобръща каруцата на новия световен ред. Още днес Европа се гласи да поднесе втората порция санкции на Кремъл. Миналата седмица Брюксел спря преговорите за облекчаване на визовия режим и новия договор за сътрудничество, отряза военните връзки с Москва и отмени форума ЕС - Русия. Следващата стъпка ще бъде замразяването на банкови сметки и собствености, забрани за пътувания на фирми и хора на управляващия в Москва елит. Същите мерки вече въведе Вашингтон, но пък и ущърбът за американската икономика е значително по-незначителен. Търговският оборот на Европа с Русия възлиза на 335 милиарда евро, което е десет пъти повече от стокообмена между САЩ и Русия, посочи агенция Блумбърг.
При очертаващото се отцепване на Крим, Брюксел и Вашингтон заплашват с още по-крайни мерки от арсенала, познат при укротяването на Сирия, Либия и Иран. Инструментариумът включва ембарго на високи технологии и оръжия, изолиране на руските играчи от световните финансови пазари. Умножават се гласовете, които загрижено настояват Владимир Путин да бъде притиснат до стената като му се отнеме домакинството на Световното първенство по футбол през 2018 г.


Руският президент отвърна на заплахите с обяснението, че в днешния свят и в глобалната икономика всичко е взаимосвързано и от санкциите ще пострадат и техните инициатори. При посещенията си Путин обичаше да напомня на европейците заробващата им зависимост от руските енергоносители с ехидния въпрос: "През зимата на дърва ли смятате да се греете?" Затова никой, който е с ума си, не разглежда сериозно възможността за ембарго върху руския газ /30 на сто от потреблението на Европа/. Новата "студена война" ще ни излезе солено, колкото и да гледаме отвисоко и незаинтересовано на събитията. "Стокообменът ни с Русия е 10,5 млрд. лв. /11%/. Стокообменът ни с Украйна пък е близо 2 млрд. лв. /2%/ , като износът към тази държава нарасна с близо 75 на сто през 2013-а", посочи пред "Стандарт" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Към сметката трябва да се добавят и 500 000 туристи от Русия и 300 000 от Украйна, което идват на почивка у нас. Велев, а и мнозина други предприемачи, са убедени, че икономическите санкции и затягането на визовия режим ще бъдат фатални за родната икономика. Външният министър Кристиан Вигенин изпреварващо се ангажира да поиска от Еврокомисията компенсации за бъдещите стопански загуби на страната.


Пресният опит с бежанците обаче показва, че Брюксел не е особено щедър в обезщетенията и избягва да работи като застрахователна компания. Затова и България трябва да положи всички усилия да защити интересите, без да приглася на общия хор.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай