Световната политика продължава да бъде динамична и непредсказуема. Американският президент Доналд Тръмп непрекъснато изненадва със своите политически съвети, икономически закани, но и действия, Русия избра отново Владимир Путин за свой държавен глава, Турция гласува да бъде президентска страна, а Западните Балкани чрез българското европредседателство отново влизат в дневния ред на Евросъюза. Самата Европа продължава да се тресе от британския Брекзит, германската политическа нестабилност и разрастващата се конфронтация по миграционната политика.
През изминалата половин година европейските институции и лидери показаха висока степен на активност в различен формат на срещи и взети решения. Това обаче не промени чувството на неудовлетвореност, което остава от отсъствието на консенсус и стабилност във взаимоотношенията между държавите от ЕС. Политическото единство, демонстрирано от голяма част от евролидерите по случая „Скрипал", не продължи дълго. След инагурацията на Путин близо месец ръководители на водещи европейски държави посетиха новия стар руски президент. Това не попречи за пореден път единодушно да бъдат продължени за следващите шест месеца икономическите санкции срещу Русия, както и с негодувание да отхвърлят предложението на Тръмп на срещата на Г 7 в Канада за връщането на Русия в групата.
Това обаче едва ли учудва вече някого след като поредното политическо решение се разминава драстично със сключените на поредния Санктпетербургски икономически форум многобройни
договори между руски фирми и чуждестранни корпорации за милиарди
Дефицитът на доверие към европейските политически елити намира израз в изборните резултати в почти всяка държава от ЕС, засилвайки присъствието на националистическите партии. И ако германският канцлер Ангела Меркел упорито се опитва да стабилизира позициите си в страната чрез постигането на противоречиви решения на срещата на върха на Съвета на ЕС по миграционния въпрос, то на Балканите политическият ентусиазъм на управляващите се сблъсква със засилващия се обществен протест. Това, което се случва на Балканите, е ярко доказателство за неограничените възможности на т.нар. политическа воля, особено, когато е диктувана отвън. В един прекрасен момент се оказа, че няма проблем България и Македония да подпишат историческия договор на 1 август 2017 г. За последните шест месеца преговорите между Скопие и Атина за името на Македония завършиха успешно с постигнато съгласие за названието Северна Македония. Решените на политическо ниво исторически разногласия отвориха пътя на Македония към НАТО и ЕС, което в настоящата ситуация е единствената алтернатива за устойчив мир на Балканите. Независимо от изказаната и показана политическа воля на лидерите на Сърбия и Косово за решаване на сложните гранични въпроси,
това обаче едва ли ще се реши в близко бъдеще.
Същевременно е факт, че близо година на полуострова се наблюдават засилени процеси на политически диалог, акцентите на който са поставени върху изказани желания за изграждане на магистрали и ж.п.линии с идеята за драстична промяна на съществуващата инфраструктура.
В този контекст картината вече започва да се изяснява. Коридор № 8 е в основата на бързите промени в българо-македонските отношения, както и в признаването на българското малцинство в Албания. Македония трябва да влезе в атлантическите структури, за да се превърне в сериозно препятствие за амбициозните планове на Китай за свързване на гръцкото пристанище Пирея (от 2012 г. придобито от китайска компания) с Централна и Югоизточна Европа. Това е първата стъпка, с която Пекин започва последователно и методично да изгражда своите отношения с държавите от Източна Европа. Форматът „16+1", чиято поредна среща се осъществи в София, е сериозно предизвикателство за Европа, която през последните години се оказа в ролята на играч, с когото не се съобразяват много, но когото успешно вкарват в чужди, невинаги печеливши за него, схеми и игри,
На срещата в София предсказуемо се коментират и представят проекти, които с китайски инвестиции ще утвърждават в бъдеще засилващото се присъствие на този икономически гигант на Стария континент. Тези политически решения обаче могат да претърпят доста промени в контекста на световната динамика. На практика започна икономическата война между двата колоса САЩ и Китай. Тя е съпроводена от подобен конфликт между САЩ и ЕС, което веднага формулира въпроса възможен ли е съюз между Китай и ЕС срещу Щатите. Това обаче едва ли е осъществимо, предвид невъзможността на съюза да формулира и отстоява консолидирана и последователна външна политика. Това обаче не означава, че не може да се използва ситуацията, която принуждава Пекин да преговаря за реформирането на Световната търговска организация, нещо, което преди месеци не беше в неговата програма. Освен това Китай се съгласи на срещата в София да въведе по-ниски мита за европейските стоки на китайския пазар, както и с обявеното от българския премиер решение за създаване на център за европейска политика, дислоциран в българската столица.
Интересен сегмент в оформящата се през последните години геополитическа конфигурация в Европа е ситуирането на Източна и Югоизточна Европа. През последните близо 30 г. страните от този регион преминаха през политическата и икономическа метаморфоза от социализъм към капитализъм и станаха част от евроатлантическите структури на победилия Запад. Сега отново тези държави, които освен Гърция, бяха част от социалистическия лагер се впускат в приключението формат „16+1", където отново има устойчив властови център, с който може да преговаряш и може би да се споразумееш. Звучи познато, почти половин век Москва беше близо и навсякъде. След това ЕС и НАТО са тук, но Вашингтон е далече. Дистанционното управление, особено през последните месеци, не позволява да усетиш и да имаш увереността за сигурност и защита, особено след непрекъснатите упреци, че не си увеличаваш военния бюджет, а искаш друг да те защитава. Факт е обаче, че в променящия се свят трудно могат да съществуват изчерпали своята мотивация за създаване и съществуване организации като ЕС и НАТО. Повече от четвърт век врагът СССР не съществува, а възраждането на врага в лицето на Русия не издържа не само на политическата пропаганда, но и на новите реалности, в които отсъствието на единна идеология не може да бъде заместена от призивите за обединение с цел решаване на миграционния проблем или срещу Москва, Анкара или друг посочен враг.
Европейската политика на Пекин като част от неговата инициатива „Един пояс, един път" е част от стратегия за утвърждаване и разширяване на китайското икономическо влияние. Създалата се световна криза на сблъсък на интереси, които вече в чист вид се формулират и преследват най-вече от САЩ създават условия за нови конфигурации, чиито времеви интервал едва ли ще бъде дълъг. Това обаче може да се окаже тази глътка въздух, от която се нужде Европейския съюз, чиито дефицит на възможности все повече намалява. Увеличава се разделителната линия между т.нар. стари и нови членове на ЕС. Форматът „16+1" може да се окаже новата илюзия на Източна Европа, която чрез решаване на инфраструктурни проекти с китайска помощ да получи възможност да намери достатъчно устойчивост в бурните води на променящия се свят, с което да компенсира засилващия се дефицит на стабилност и перспектива в общността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
