В поредица от няколко анализа своите изводи представя водещият специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.
Доц. Атанас Семов
Европейският парламент и Европейският съвет поискаха Обединеното кралство веднага да задейства процедурата за напускане. И чуха само "Добре-е-е". Или "Незабавно, щом преценим!". И това наистина ще даде на всички 3 месеца за разум и спокойно обмисляне на решенията, както анализирах в предишния си коментар.
Наистина добре е обаче, че не чухме нито дума за "европейска супердържава". Явно лидерите си дават сметка (въпреки пошепнатите подобни идеи), че по-страшна за Европа от "Ислямска държава" може да бъде само една "европейска супердържава".
Защото да се тръгне веднага към Европейски съединени щати означава наистина да се тръгне веднага към няколко Европи. Не просто "на различна скорост", нито само "интеграция по меню", а изцяло нов модел на отношения между европейските държави.
Незабавно засилване на интеграцията означава незабавно отслабване на съюза. Това дори г-жа Ангела Меркел не може вече да си позволи. Това дори САЩ не могат да си пожелаят.
В замяна чухме само, че следващото заседание на Европейския съвет е на 16 септември. Дано учебната година да започне с научени уроци! Поне тези, че
Брюксел не може повече да мълчи за слабостите си
ако не иска датски, шведски, дори френски шамар, което, разбира се, би било краят на обединената европейска мечта.
Затова минути след като прегърна за последно британския премиер Камерън, европейският премиер Юнкер прегърна за първи път шотландския. Очакваме скоро в прегръдката му (ако Юнкер е във фаза - и в целувките му) да побърза да се намести и северноирландският. Ако Велика Британия напусне ЕС, на негово място в прегръдката на Общия пазар ще поискат да се завърнат две нови британски държави.
Шотландската премиер-министърка Никола Стърджан - очевидно чаровна (по европейски) и очевидно категорична (по британски) - ясно потвърди волята за оставане в ЕС, дори ако това минава през напускане на Обединеното кралство.
И ако шотландците побързат с новия си референдум (непременно преди съставянето на ново правителство в Лондон), въпросът този път и могъл да бъде още по-честен: "За или против излизането на Шотландия от Обединеното кралство, ако то излезе от ЕС". Всички знаем:
Шотландия остана под короната основно за да остане в ЕС.
Такъв шотландски референдум ще създаде принципно нова конституционна ситуация. Още по-критична, ако и Северна Ирландия побърза със своето решение (референдум). И може да спести необходимостта от нов британски, срещу което се обяви и спряганата като наследник на Камерън Тереза Мей.
Такава нова конституционна ситуация поставя въпроса "Кое Обединено кралство напуска ЕС?" - и безусловно дава повод за радикални решения, например новият британски парламент да не се съобрази с референдума (разбира се, по английски максимално елегантно едва ли не).
Така че по-вероятна ми се струва британска прегръдка в ЕС между две излъчващи спокойна сила дами: шотландския премиер Никола Стърджан и навярно следващия британски премиер Тереза Мей.
Затова брюкселското послание за бързане не е към Лондон, а към Единбург и Белфаст: побързайте с напускането на ОК, за да помогнете (принудите?) ОК да не напуска!
Което и за България би било ОК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
