Днес в Европа без работа са над 23 млн. души. Факт е, че 50% от безработните в ЕС са дългосрочно безработни, като тази тенденция се увеличава. Това е една от най-тежките последици от кризата. Размерът на дългосрочната безработица се удвои между 2007 г. и 2014 г., като вече засяга около 12 млн. души в ЕС, които в продължение на повече от 1 г. не са успели да си намерят работа.
За над половината от тях това чакане продължава две или повече години. В България дългосрочната безработица през 2014 г. достигна 60,4% от общата, но за щастие тази тенденция напоследък отбелязва спад.
Да си безработен, още повече дълго време, оказва сериозно въздействие върху хората и техните семейства. Да имаш работа не означава само да имаш доход.
Тя предлага на хората социална среда, самоувереност и възможности за самоусъвършенстване. Колкото по-дълго трае безработицата, толкова по-трудно става човек да намери пътя към пазара на труда. Заедно със социалните партньори комисията си е поставила за първостепенна задача да се справи със сегашното състояние, като настойчиво приканваме държавите членки да сторят същото.
Макар икономиката постепенно да се съвзема, пазарът на труда откликва с известно закъснение. С предложението, което представям днес, бих искала да съкратим този период и да помогнем на хората да се върнат на работа. Предлагаме три конкретни стъпки. На първо място, да се гарантира, че всички дългосрочно безработни са регистрирани в служба по трудова заетост. На второ място, изготвяне на оценка на индивидуалните нужди преди изтичането на период от 18 месеца. И накрая, предлагане на споразумение за работна интеграция най-късно след изтичането на 18 месеца безработица.
Дългосрочно безработните често не са регистрирани в служба по трудова заетост, което възпрепятства достъпа им до подкрепа. Макар това да изглежда като съвсем обикновена стъпка, то всъщност е отправната точка за успешна намеса, като държавите членки невинаги настояват в достатъчна степен за тази стъпка.
Понякога услугите невинаги са координирани и с тях невинаги се предлага решение за пречките, които безработните срещат по пътя си към пазара на труда. Някой може да не е в състояние да си позволи транспорта до работното място. Хората може да изпитват трудности, защото техните умения вече не отговарят на нуждите на трудовия пазар.
Освен това реинтеграцията на дългосрочно безработните често не е плавна, тъй като за нея отговарят различни органи, като например държавните служби по трудова заетост и службите за социална помощ. Ето защо разковничето е в това да се предлага индивидуална оценка и специално изготвено споразумение за трудова интеграция, което съответства на конкретната ситуация на всеки, който търси работа. Също така работодателите често са встрани от програмите за професионалната реинтеграция.
Някои държави членки откликват по по-целесъобразен начин на дългосрочната безработица в сравнение с други страни.
Чрез тази инициатива призоваваме държавите членки да насърчават подходи, които са доказали, че работят добре на практика, и да подобрят онези, които не вършат добра работа. Например в държавите членки, които имат традиционно добри резултати при реинтеграцията на дългосрочно безработните, се прилагат подходи, съсредоточени върху конкретните хора. При тях се предлагат индивидуализирани и редовни консултации. Друг съществен елемент е изграждането на партньорства между службите по заетостта и широка гама от други партньори за преодоляване на многобройните пречки пред дългосрочно безработните.
Въпреки сегашното състояние на нещата надежда има. Икономиката отново започва да бележи ръст. А това е важно, тъй като най-доброто оръжие срещу безработицата е икономическото възстановяване. Комисията подкрепя това с инвестиционния план на председателя г-н Юнкер в размер на 315 млрд. евро, който, ако се разгърне с пълния му потенциал, може да предложи милиони работни места. С днешното конкретно предложение Комисията помага на държавите членки да окажат съдействие на хората да заработят отново и да им предложи перспектива за в бъдеще, като така проправя пътя за по-нататъшно икономическо възстановяване.
Държавите членки могат да изпълнят тези препоръки с подкрепата на Европейския социален фонд. Но Комисията не може сама да се заеме с трудната задача да върне на работа 12 млн. души. Безспорно е, че за да постигнем това, ние имаме нужда от всички 28 държави членки, всички наши социални партньори и силно ангажирани работодатели. Наша обща задача е да върнем надеждата на хората, които са били без работа твърде дълго.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
