Кризата не може да бъде решена само с позитивна психология, въпреки че в последно време има изключително силна тенденция към нея. Ти като мислиш, че си добре, ставаш добре - това е добре до едно определено време. Защото след това могат да се получат много големи ответни удари, при които на хората дори да им бъде отнето правото да кажат как се чувстват. В този смисъл примерът с България е изключително интересен. През последните 12 г. в нея има стабилна финансова дисциплина, нисък публичен дълг. И нещо повече – има голяма приемственост на икономическа политика при много висока политическа нестабилност. За последните 12 г. са се сменили четири правителства. При това без да бъде сменяна макроикономическата рамка. България е управлявана от ляво, от дясно, отгоре, отдолу, от всякъде. Обаче в момента, в който избирателите се почувстват нещастни, те започват да атакуват политическата система за всичко. И това в България мното ясно се видя – недоволни са от сметките за ток! И затова искат да променят Конституцията. Това е проблемът. И затова политиците се оказват в толква тежко положение. Защото изведнъж всеки конкретен проблем се превръща в проблем на политическата система. Ако в една страна хората са на улицата, колко им е данъкът няма значение. Чужд инвеститор, който вижда, че се пали сграда на друг чужд инвеститор, няма да се интересува колко му е данъкът.
По темата за ЕС бих казал, че той не съществува такъв, какъвто го познаваме. Основните му стълбове не са това, което бяха. Единият е споменът за Втората световна война. Преди година публикуваха резултати на 14-16 годишни ученици в германските гимназии. Оказва се, че една трета от тях не знаят кой е Хитлер. А други 40% мислят, че човешките права са били еднакво защитени във всички режими от 1933 година досега. Така че да се мисли, че може през спомена за войната да бъде удържана легитимността на ЕС, според мен е илюзия. Второ – част от геополитическата ситуация, която е родила ЕС – Студената война - също я няма. ЕС не можеда има типа враг, който представлява за него СССР след 1949 г. От тази гледна точка това е хубаво за учебниците по история.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
