Весела Чернева,
програмен директор на Европейския съвет за външна политика в Лондон
Маршът на солидарността в неделя бе най-голямата демонстрация в историята на Франция, което казва много. В малкото градче до Париж, в което са живели двамата атентатори, участниците в шествието са били дори повече от населението там. Това е свидетелство за единство извън политиката - обществено единство и много силен емоционален жест. Тази емоция от днес нататък може да бъде преведена на политически език и според мен колкото и да виждаме желанието на Франция да не се възбужда ислямофобия, е много възможно точно това в крайна сметка да бъде резултатът от трагичните събития, които се разиграха във Франция през изминалите дни. Спекулираме с това дали има социални причини за случилото се в Париж, дали то се дължи на интеграцията или на мултикултурализма, но истината е, че радикалният ислям е идеология и не трябва да го подценяваме. Това е голямата задача пред световните лидери в момента -
дали ще успеят да се изправят срещу тази заплаха
независимо дали са християни, евреи, мюсюлмани. Различните световни лидери виждат в този марш различни неща. За някои от тях например мерките, които следва да се предприемат, ще доведат до затягане на държавния, охранителен и репресивен апарат. За други лидери - ще доведе до по-категорично отношение срещу религиозни движения и малцинства в техните страни. По отношение на притеснението от радикалния ислям много повече страни в света си приличат, отколкото предполагаме. Например Русия и Европа днес са много по-близо по тази точка, отколкото по всяка друга. В Европа оттук нататък ще има много повече разговори за имигрантите, които пристигат от външни на ЕС държави. Разговорите и срещите на външните министри вече ще са много по-важни, както и обмена на информация между тайните служби и службите за сигурност на страните членки. Вероятно ще се стигне и до промяна на отношението към Шенген.
Чухме вече призиви за затягане на граничния контрол, да се разреши проверката на границите на страните членки в рамките на Шенген. Ще видим много по-сериозни проверки, но в крайна сметка те не трябва да стават за сметка на гражданските права. Важно е как Европа ще реши да излезе от тази дилема - повече сигурност, но не за сметка на гражданските права. Възможно е да се тръгне много повече към американския модел. След 11 септември в САЩ вкараха много повече ресурси във всякакъв вид добиване на информация, която да осигурява повече сигурност в държавата. Това бе доста критикувано от Европа. Включително и скандалът в Американската агенция за национална сигурност, който разтресе Европа и компрометира отношенията между ЕС и САЩ. На този фон обаче вероятно отношението на ЕС ще се промени и Европа ще види в американския пример доста неща, които ще се наложи да последва или поне да изучи по-внимателно. Разширяването на Шенген със страни като България и Румъния не увеличава риска, ако те могат да дадат гаранции за това, че могат да пазят външните си граници. България и Румъния са изпълнили тези стандарти много отдавна. Въпросът е какво печелят страните от Шенген, когато ние и Румъния влезем. А те печелят повече контрол, включително и върху действията на службите в тези страни, което е ключ от гледна точка на европейската сигурност. Също така за страни като България и Румъния присъединяването към Шенген не е еднозначно. Защото тогава ние ще сме по-атрактивна цел за нарушители и много повече хора ще имат интерес за влязат у нас като врата към шенгенското пространство, особено ако то остане като в момента - осигурява директен достъп от София до Берлин и по-нататък. Възможно е имиграционният натиск към България и Румъния да се увеличи. От гледна точка на политическия знак към България желанието ни да влезем в Шенген в голяма степен е именно това - да знаем, че участваме в различните общности на интеграция в ЕС. Но за мен би било достатъчно
да има сваляне на въздушните ни граници
което означава шенгенизиране на летищния контрол и летищните процедури, нещо, което не би трябвало да е сложно от техническа гледна точка и на практика може да се случи веднага, тъй като тези стандарти са отдавна приети у нас. Не мисля, че отварянето на сухопътните ни граници е нещо, което трябва да искаме точно сега. Много е важно дали Русия ще реши да използва кризата във Франция и страховете на Европа от радикалния ислям за търсене на диалог, или ще реши да обозначи Европа отново като едно западащо място, където дори и интеграцията не успява. Това решение на Кремъл всъщност може да промени доста рязко динамиката в отношенията между ЕС и Русия. Имайки предвид икономическото отслабване на Русия, което ежедневно наблюдаваме, тя много скоро ще се изправи през избора дали да се върне отново на масата за диалог, или да тръгне в посока свирепа и унищожителна до голяма степен самоизолация. Предстои да видим решението в следващите две седмици. Но няма смисъл да предвиждаме избора на Русия, тъй като шансовете за двете опции са 50 на 50, за жалост. Въпреки че едната ми се струва доста по-рационална, а другата - доста по-вредна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
