Турска пролет не е много удачно като определение за случващото се в южната ни съседка. Ако се върнем към събитията в Северна Африка, основен фактор за ескалация на напрежението там беше икономическото състояние. Виждахме млади хора, притиснати от живота. Докато в Турция не е точно така - протестиращите там не са мотивирани от икономическите проблеми. Мотивът са политически искания и демократичното развитие на Турция. Второ, за разлика от Тунис и Египет, Турция все пак е демокрация - несъвършена демокрация с много сериозни проблеми, но никога не е имало авторитарно управление. Трето, през последните 10 години страната извървя доста сериозен път в демократизирането си, което сега малко се забравя. Формалният повод за протестите беше фактът, че едно публично пространство за общо ползване се иска да бъде превърнато в бизнес проект, т.е. публичният интерес да бъде пожертван за интересите на икономически групировки.
Протестите са в резултат на натрупвано напрежение, а идеята за бизнес парка е сламката, която пречупи гърба на камилата, последната капка, която преля чашата на търпението. Преди това имаше и други решения на правителството, което общо взето игнорира интересите на един доста значителен сегмент от турското общество. Логиката е - каквото и да мислите, вие сте малцинство, аз съм легитимен представител на турския народ, тъй като съм избран, трябва да се съобразите с правилата на демокрацията. Този тип логика води до еднолична власт на една и съща партия вече 12 години. Не е изключено за бъдеще с конституционна промяна Реджеп Тайп Ердоган от много силен министър-председател да стане президент с доста широки правомощия. В Турция наблюдаваме едно нещо, което е познато и в България - че има твърде малко корективи на властта - нито съдебната система може да функционира като коректив, нито отвън, да речем европейските институции, може да сдържат управляващите в Турция, нито пък опозицията е ефективна.
Трудно е да се прогнозира какъв ще е изходът от тези протести. Позитивният сценарий е свързан с някакви стъпки от страна на властта. Тук особена роля и дори задължение да се намеси има президентът Абдулах Гюл, който е по-консенсусна фигура и се ползва с доверието на по-широки кръгове в Турция. Ако обаче той не може да се наложи, това ще потвърди опасенията, че той е просто изпълнител на чуждата воля. Добрият сценарий е нещо такова - Ердоган се изтегля малко на заден план и Гюл може би да овладее положението. Лошият сценарий е масовото напрежение да ескалира, тъй като Ердоган не е склонен да отстъпи. Дори по някакъв начин протестът да отшуми, той ще се завърне, тъй като в Турция предстоят избори - общински, президентски, може би и конституционен референдум.
В тази ситуация България не може да вземе отделна позиция, това е обща работа на Европа. В момента позицията на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и на върховния представител за външната политика Катрин Аштън е адекватна. Те призоваха и двете страни към сдържаност. Има обаче и един голям проблем - че Европа няма моралния авторитет да се намеси, тъй като, ако погледнем в дълбочина, проблемът е отчасти и от нея. Фактът, че Ердоган е толкова самонадеян, е следствие на забуксувалите преговори с ЕС. През 2005-2006 г. той имаше съвсем друг политически стил.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
