В последните години тероризмът все повече се утвърждава като социален феномен, който е обект на разностранни изследвания и във все по-голяма степен привлича вниманието на политици, учени, законодатели и цялата международна общност. Това налага търсенето на нови подходи за противодействие, максимално синхронизиране на усилията на суверенните държави и международната общност като цяло за ограничаване на вредните му последици.
В рамките на Европейския съюз усилията в тази насока са дългогодишни и според изследователите наистина дават добри резултати. Основните и най-значими нормативни актове в областта на противодействието на тероризма са: Рамковото решение на Съвета от 13.06.2002 г. относно борбата срещу тероризма, което е в сила от 22.06.2002 г.; Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР, засягащо цялостната борба срещу тероризма, в сила от 09.12.2008 г. Съгласно визираната уредба държавите членки са длъжни да предприемат всички изискуеми мерки за пълноценно съобразяване с посочените рамкови решения съответно до 31.12. 2002 г. и 09.12.2010 г. За съжаление, както посочва Пламен Панайотов в своята монография "Наказателното право на ЕС и българското наказателно право" - "пет години след изтичане на първия срок ЕК констатира в специален доклад, че много от страните все още не са изпълнили своите задължения".
ЕС приема и редица други правни актове, свързани основно с подобряване на сътрудничеството и динамизиране обмена на информация, а главната цел - предотвратяване на терористични престъпления. Сред тях могат да бъдат посочени Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, а така също и Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. ЕС възприема ясна и последователна политика към осигуряване прилагането на възприетите в тези решения стандарти за сътрудничество с редица партньорски държави, които не са членки на съюза. В българската доктрина заслужава подкрепа тезата на Пламен Панайотов, че наказателноправната уредба на ЕС за защита от тероризъм е специфична и "се отличава с някои характерни особености".
Първата е в изрично формулираната цел в двете рамкови решения - за хармонизиране в максимално висока степен на националните наказателноправни системи в тази област. Авторът изтъква, че дори се "преследва тяхното уеднаквяване".
Втората особеност е свързана с дефинирането на критерия, съобразно който "проявите на тероризъм следва да се разграничават от сходните форми на престъпна дейност при регламентирането им в закона". Чл. 1, ал. 1 от Рамковото решение от 2002 г. показва един отличителен белег - деецът преследва една измежду следните три цели - 1. Силно да се сплаши населението; 2. Да се принуди правителството или международна организация да извършват или да пропуснат да извършат определено действие; 3. Сериозно да бъдат "дестабилизирани или разрушени" основните "политически, конституционни, икономически или обществени структури" на дадена държава или международна организация.
Третата особеност е свързана със санкциите. Обикновено размерът на предписаните наказания е висок, като това показва ясното съзнание у законодателя за общественоопасния характер на тези деяния. В близко бъдеще предстои ЕС да осъществи и нови законодателни инициативи. България е активен участник в актуализирането на уредбата на ЕС за противодействие на явлението, като се наблюдава цялостен синхрон между българските институции в тази насока (МВР, ДАНС и прокуратурата), а усилията им в последната година дават своите положителни резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
