Прастара мъдрост гласи, че когато "чергата на съседа ти гори, може и твоята да се запали". Тази сентенция важи не само за пожарите, но и за болестите, стигащи до епидемии и пандемии, както и за войната, започваща от локално-регионален конфликт и стигаща до световен. Може би голяма част от българите през последните години не са били свидетели на зверствата, съпътстващи една война, нито на сериозни катаклизми или епидемии и пандемии, като чума, коремен тиф, холера, испански грип, туберкулоза, отнели и отнемащи живота на милиони хора.
Сигурно и това стои в основата на злобата и арогантността, стигаща до нечовешка омраза, придобила невиждани размери у нас. А последиците от всичко това могат да бъдат охарактеризирани с една дума - отчужденост. Тя е в дъното на нарастващата битовата престъпност, на войната по пътищата, на самоубийствата, особено при подрастващите. Често се задава въпросът каква е причината и къде е коренът на това зло? Едни казват, че това е липсата на домашно възпитание (първите седем години), други я намират в отсъстващата роля на училището, а трети смятат, че реалната причина е алчността, гарнирана с огромна доза мързел. Но тези процеси са закономерни, тъй като те са функция на мисленето, а то е коректив на здравето. Както съществува определението "колективна отговорност", така има и "колективно заболяване". Например преди години епидемиите по пионерските и спортни лагери се наричаха "заболявания на заедно хранещите се". А то си е било чиста инфекция. Дали е вирусна, паразитна, бактериална, микотична или съвместна, то това може да докаже само експерименталната медицина, която отдавна не съществува в България. И още нещо. Колкото по-нагъчкано е едно общество, то толкова вероятността от епидемии е по-голяма. И тя в никакъв случай не може да бъде припозната към теорията на вероятността, а принадлежи към познанието за оценка на риска. То е нещо съвсем елементарно. Колко хора посещаваме една и съща тоалетна, използваме едни и същи прибори, спим на едни и същи матраци и възглавници, независимо от подмяната на техните чаршафи и калъфки. Дишаме въздуха от климатика с отдавна несменени филтри и несъществуващи системи за антибактериално йонизиране. Къпем се във води, в които не само уринираме, а са извършени и какви ли не биологични нужди. Да не говорим за качеството на хранителните продукти. И после - бау! Някой бил болен, а ние, родителите, сме невменяемо хрисими.
И вместо да "киснем" в интернет и фейсбук, за да се информираме кой с кого спал, на кого платил, каква рокля и кола купил, да се поразтършуваме из мрежата какви "хитови" инфекции и болести ни дебнат, какви са техните причини, колко скъпо, трудно и продължително е тяхното лечение, какъв риск ни грози. Е, това вече не е наша работа. Има там някакви балъци, облечени в бели престилки, отговарящи за здравния ни комфорт, с които се оправдаваме, ако нещо с нас се случи. Лошо е, че тези балъци ги накараха да направят търговски фирми, къде с участие на държавата, къде без, а оттам - бой на негри в тъмна нощ - кой кого докопа и после сумати черги запалени. Едно от най - страшните заболявания, предавани от човек на човека, от фамилия на фамилия, от село на село, /освен мързела и простотията/, е зооноза със страховитото име малария. До скоро ние, балканците, се гордеехме, че тази напаст не ни лови, но изневиделица по нашите земи се появиха тигровите комари. Те като тежки "бомбардировачи" ни атакуват с какви ли не причинители на инфекции, предавани по кръвен път, включително и жълта треска. Заболяване с непредвидим изход. Хубаво е да се знае какви са симптомите на някои от тези заболявания. Започва се от проблеми с кожата, които се проявяват под формата на екземи, обриви, копривна треска, както и подутини и язви. Паразитите яростно атакуват имунната защита, като предизвикват срива й. Особено характерни са болките в мускулите и ставите. Една от най- благоприятните хранителни среди за яйцата и ларвите на различните паразити е вътреставната течност, както и пространствата между мускулните влакна. Друго характерно звено на паразитната атака е нервната система. Това причинява безпокойство и нервност. Благодарение на паразитните токсини, атакуващи централната нервна система (ЦНС), се стига до лесна и бърза уморяемост, протичаща под синдрома на хроничната умора, достигаща до апатия, а в някои моменти и до агресия. Всичко това влияе върху концентрацията и паметта. Последните симптоми ясно показват как едно заболяване лесно може да промени мисленето, характера и държанието на един индивид. Но, когато заболяването е колективно, то явно става въпрос за зомбиране.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
