Право на отговор
С любопитство прочетох двете интервюта на младата юристка на община Костенец г-жа Тереза Станчева, посветени на проектоплана за управление на Национален парк "Рила". И само защото второто интервю се основава на един спор на моята стена във Фейсбук, си позволявам да направя няколко важни уточнение. Уважаемата г-жа Станчовска защитава своите незащитими тези по отношение проекта на план за управление на НП "Рила" със следните доводи:
"Г-н Белев лично е участвал в изработването на
плана за управление на Национален парк "Рила.."
Като обикновен лесовъд бих посочил, че използването на логически грешки от типа ad hominem като доводи показват по-скоро слабост, отколкото сила. Аз не съм участвал в изработването нито на коментирания проект за план, нито в действащия план. Ако г-жа Станчовска беше присъствала на двете обществените обсъждания на плана, щеше да го разбере, защото и на двете отправих сериозни критики към плана и представих становище със 135 забележки.
"ПУ на националния парк е нормативен акт"
Ако плановете за управление са нормативни актове, то те съгласно чл. 78 на Административно-процесуалния кодекс се публикуват в Държавен вестник. До момента от 1998 до днес има одобрени от МС и МОСВ 47 плана за управление . Ако тезата на г-жа Станчовска е вярна, те би трябвало да са публикувани там, а реално няма такива публикации. И ако тя не вярва на юристите в Министерски съвет и министерствата, ще трябва да повярва на Върховния административен съд - в него по приетите планове за управление има заведени и решени над 100 дела, което не би могло да се случи, ако съдиите приемат, че плановете са нормативни документи, защото едва след публикацията плановете биха станали част от правото и върху техните разпоредби би могло да се спори или да се издават актове за установяване на административни нарушения.
"Планът за управление не може да разширява или стеснява забраните за дейности, които вече са определени като позволени в закона. В противен случай планът ще противоречи на закона и съдът винаги ще отсъди в полза на закона."
Тълкуването на Закона за защитените територии от г-жа Станчовска не се подкрепя от съдебната практика. Бих посочил само решението от 2014 г. на петчленен състав на ВАС по дело 15920/2013, където решението на МС за приемане плана за управление на ПК "Персина" бе отменено заради това, че в плана няма изисканата от закона за защитените територии задължителна за всеки план "регламентация относно нормите, режимите и условията за осъществяване на строителството и развитието на инфраструктурата".
ЗЗТ не просто допуска плановете за управление да имат ограничения върху застрояването, различни от посочените за съответната категория, той го изисква. Ако планът просто преповтаря общите режими на закона за съответната категория защитена територия, то той нямаше да е нужен. Извън посочената т. 16 на чл. 21 на ЗЗТ, която имах честа да посоча на г-жа Станчовска в малкия ни фейсбук спор, бих препоръчал да обърне внимание и на чл. 13 (1) за строителството в защитените територии, чл. 39 (2) т.6 за заповедите , чл. 57. т. 3 за плановете за управление и чл. 32 ал. 2 за режимите на природните паркове, за да се убеди, че режимите за строителството в защитените територии се регламентират не само със закона, както смята тя, а и със заповедите за обявяване и с плановете им за управление.
И тъй като г-жа Станчовска се позовава как съдът ще отмени плана за управление, ако в него има допълнителни ограничения извън посочените в закона, бих й препоръчал преди да прави подобни изявления, да се запознае със съдебната практика. Например с решения на ВАС по дела 5694/2010, 7509/2011 за ПУ на парк Рилски манастир, 15920/2013 г. за ПУ на парк Персина, 15788/2013 г. за ЗМ Бунарджика, както и множество решения по дела на административните съдилища за нарушения на режимите, определени с плановете за управление.
"В този план, освен изрично разрешеното, всичко останало е забранено. Това противоречи на самия закон и основният принцип на правото, че всичко, което не е забранено, е разрешено."
Ако г-жа Станчовска все пак се задълбочи в ЗЗТ и по-специално в неговия член 21, определящ общите режими в националните паркове, ще забележи, че и законът забранява всичко, с изключение на изрично посоченото като разрешено. Що се отнася до коментарите на г-жа Станчовска за необходимите сечи в горите, забраните за сечи и лов, опасностите от каламитети, необходимостта от паша и т.н., бих й препоръчал да не се опитва да се произнася по теми, за които различни специалисти се обучават с години.
По-добре е да наблегне върху повишаване на квалификацията в нейната област на познание. Същото се отнася и до призива й да се включват юристи при изработването на планове за управление - те са включени, но за това е необходимо да се четат самите планове, преди да се коментират.
Ще си позволя и коментар относно снимката й от първото посещение в НП "Рила" и генерирания ужас от това - бих препоръчал по-често да посещава планината, тя е източник на здраве, вдъхновение и познание. Така ще разбере как изглежда истинската гора, че тя се различава от градските паркове и би се срещнала с туристи, които биха и показали какво ценят в Рила. Защото Рила е един уникален в европейски мащаб парк с огромен брой растителни и животински видове и впечатляващи ландшафти. А ако иска да види как не трябва да се стопанисва едно такова богатство, нека потърси снимки на голите сечи в Айрян дере от началото на миналия век, когато е унищожена по-голямата част на Костенецката гора. Когато изследвах резервата Ибър през 80-те години, ужасяващите следи на този варварски акт все още личаха.
И доколкото виждам интереса на младата юристка към темата за проектоплана за управление на НП "Рила", с любопитство ще изчакам да се публикуват таблиците с депозираните становища в рамките на обсъжданията на плана, за да видя дали двете интервюта във в. "Стандарт" са предшествани от внасянето на становище по плана в рамките на официалната процедура, или нейното мнение е запазено само за страниците на вестниците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
