"Де е българското?", пита всекиго Вазовият "честит слепец" Дядо Йоцо, имайки предвид българската държава. Която в неговото село идва със спорадичните появи на новоизлюпения околийски, на сабята и шинела на едничкия войник в селцето и най-вече на железницата. Днешните наследници на Дядо Йоцо се предполагаше да видят "българското" в лицето на цифровизацията, която трябваше да бъде за тях своего рода революция в ефира. И на финала получиха празен екран.
След най-дългата рекламна кампания, след перипетиите на Петрови с декодера и антената, които досадиха и на най-големите стоици, се оказа, че бъркотията около цифровия ефир е пълна. Ден след като аналоговата телевизия най-официално отиде в кьошето на историята, държавата продължава да не знае колко души всъщност са лишени от право на информация. Защото за тях телевизията е това - единствен източник да научат какво се случва в "голямото село", както от години наричат столицата, защо крещят онези от жълтите павета и ще получат ли нещичко към пенсията по Коледа.
В медиите шефове от различен ранг спрягат цифрите между 100 000 и 350 000 души, базирайки се на различни формули, а не на реални данни. Истинската бройка вероятно така и няма да научим. Простата истина е обаче, че и 10 да бяха, държавата първо трябваше да намери начин да се погрижи за тях, преди да дръпне шалтера. И да запокити в небитието тяхната единствена връзка със самата себе си. Защото като правило това са места, до които не стига не само цифровата телевизия. А и други благини на цивилизацията като лекар, училище, редовна поща, всекидневно зареждане на магазина и възможност да си купят лекарства, без за пътуването до града да отиде половината им пенсия. Всъщност това са вероятно единствените реални потребители на ефирната телевизия - техните внуци отдавна живеят в интернет и пет пари не дават за официалните медии, в които не можеш да "лайкнеш" на минутата това, което ти харесва. Докато за хората от чукарите следобедният сериал е нещото, което се преживява след това цяла вечер, обсъжда се в детайли и пропускането дори на пет минути от него е равносилно на отказ от културен живот.
Какво ли се случва сега с Шехерезада (или друга поредна героиня от турските сапунки), се питат в момента около 350 000 обитатели на махали, които не са имали собствен културен живот от времето на "Многострадална Геновева". Между другото - вероятно не се питат със същия интерес "Какво ли се случва в момента в държавата", която отдавна ги е отчуждила от себе си. Опитът ни да влезем в ерата на модерността се оказа несполучлив и половинчат по простата причина, че остави зад нейния борд и без това най-уязвимата част от българите. Хората, които така или иначе не искат от стария си "Велико Търново" особена интерактивност, а само да не прави "черги" точно в най-драматичните моменти на сериала. Но явно държавата е кораб, който иска да пътува към модерните времена с малко багаж и отбрани пасажери. И хвърля ненужното зад борда. Докато се караме имаме или нямаме свобода на словото и в какво точно се изразява тя, някои вече загубиха и свобода на слуха и зрението. По простата причина, че им скриха света.
Явно държавата си направи революция за привилегировани, доказвайки за стотен път, че е способна да направи истински батак и от неща, в които всичко изглежда ясно и простичко - "оттук антената, оттук телевизора". Впрочем, у нас винаги е било така - по-важното е да усвоиш парите, а не да свършиш работата, за която те са предназначени. Но днешният Йоцо това не го знае. И няма откъде да го научи - все пак му спряха сигнала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
