Парламентът проби критичния праг с рейтинг от едва 9 на сто
Руслан Йорданов
По традиция в края на зимата доверието към властта леко се понижава. Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности от преди половин година. Положителните оценки за дейността му спадат от 24 до 20%. Лек ръст бележи и критичността към кабинета - от 42 до 46 на сто. Това показват данните от две проучвания на "Алфа Рисърч", проведени в периодите 18-25 февруари и 28 февруари - 4 март сред 1723 души. Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%. Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%, посочват социолозите.
Мнозинството от министрите са с отрицателен индекс. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалният министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министърът по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалният министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно). Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта - 25 на сто го одобряват, а 37 процента не харесват държавния глава.
Най-отчетлива е обществената критика към секторите икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в стопанството засилва неодобрението към министрите на икономиката Лукарски, на финансите Горанов, на енергетиката Петкова и на туризма Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи Бъчварова и на правосъдието Захариева сред най-слабо харесваните членове на кабинета.
Разбираемо, повечето запитани - 59 на сто, са на мнение, че корупцията като цяло расте, липсва правосъдие и от празнотата се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22% смятат, че корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Общественото мнение държи отговорни висшите магистрати и прокуратурата, и управляващите. 62% от българите считат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията.
Държавните институции също страдат от хроничен дефицит на доверие. Рейтингът на парламента е под критичния минимум - 9 на сто одобряват работата му, а 55% не го харесват. От силовите ведомства единствено армията разполага с положителен баланс - 28 процента одобряват военните, а 24 - им дават отрицателна оценка. Едва 6 на сто намират за ефективна работата на прокуратурата, а 65% са на обратното мнение. Съдът е със сходен рейтинг - 8 процента положителни оценки и 63% - отрицателни. За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ покрай фалита на КТБ, одобрението към националната банка бележи лек ръст, 16% - негативни оценки, срещу 32 - положителни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
