София. Проблемите в родната енергетика, особено държавната, далеч не са от днес или от последните месеци. Сред най-закъсалити компании е НЕК. Експерти и министри отдавна я наричат дойна крава. Над 10 години компанията се ползва като буфер за всичко - поема разходи, взима огромни кредити, изплаща ги, покрива други разходи. И затова никак не е чудно, че дължи 1,9 млрд. лв., както обяви в неделя икономическият министър Драгомир Стойнев.
Оказва се обаче, че на хоризонта излиза и втора дойна крава - Българският енергиен холдинг /БЕХ/, в чиято структура влиза и НЕК. Със сигурност всички проблеми и игри на политическата класа се решават не без активното участие на тези компании.
Според данни на Драгомир Стойнев бившият вече изпълнителен директор на холдинга Михаил Андонов е получил власт, която му е давала възможност да оперира с 10% от активите на БЕХ и да прави с тях каквото реши, без да иска за това разрешение от Съвета на директорите или пък от министъра на икономиката. Стойнев тълкува тези права като възможност, която би позволила шефът на БЕХ да продаде всички язовири и каскади на НЕК, без да иска позволение.
"Михаил Андонов е "натискал" шефа на НЕК да заложи държавните ВЕЦ-ове като обезпечение на заема от 195 млн. евро, който БЕХ получи от "Сити Груп". Аз категорично забраних още от първия си ден като министър ВЕЦ-овете да бъдат използвани като обезпечение, защото те не са създадени някой да ги приватизира", заяви вчера Стойнев. Ден по-рано министърът определи дадените на Андонов права като прецедент. Според юристи обаче Търговският закон позволява изпълнителният директор на подобни компании да оперира с определен дял от собствеността й без да иска позволението на хората над него. Процентите пък се определят именно от Съвета на директорите в зависимост от фактори, обстоятелства и т.н. Това, че в такъв случай изпълнителният директор не е поискал разрешение от висшестоящите над него, не означава, че не носи отговорност пред закона и съда за действията си, допълват юристите.
Възможно ли е това да е сигнал, че в родната енергетика се появява втора дойна крава, питат се мнозина. Отговорът не може да е еднозначен. Холдинговата структура е инструмент за реформи, обясняват експерти. Това означава, че той апортира в активите си и своите поделения. Обединяването на тези активи дава много по-големи възможности за действия. "Ако например "Мини Марица-изток" излезе на пазара да търси кредит, там започват да гледат капиталова адекватност на дружеството, паричните му потоци и т.н. В такъв случай е възможно никоя банка да не му отпусне заем или пък той да бъде с непосилни условия", обясняват експерти. При холдинговата структура обаче нещата стоят малко по-различно - наличието на по-големи активи, по-сериозни парични потоци и т.н. дава по-голяма сигурност за банката, която отпуска кредита, и тя го прави при по-добри условия, обясняват специалистите. Освен това ръководството на компанията майка, която в случая е БЕХ, разрешава или забранява действията на шефовете на апортираните дружества.
Друг въпрос, който се задава от няколко години относно БЕХ, е дали той е нужен на системата, или е паразитна структура. Отговорът засега също не е еднозначен. Според някои в момента той все още е необходим на държавната енергетика именно заради проблемите. Защото самостоятелно енергийните компании много трудно биха получавали свеж финансов ресурс и опасностите пред тях и бъдещето им ще са по-сериозни, смятат експерти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
