Да отнемеш на българина ракията е по-страшно, отколкото да го лишиш от свободата му. Затова и въвеждането на акциза върху домашния дестилат предизвика истинска лавина от бунтове. 2,20 лв. отгоре за всеки литър се сториха твърде много на хората у нас, които и без това гледат да пестят от всичко, за да вържат опърпания си бюджет. Скоро след като налогът влезе в сила, българите проявиха своята изобретателност типично по андрешковски. И започнаха да се роят нелегални казани. Когато държавата погна и тях, хората тръгнаха да изобретяват собствени дестилерии в задния двор. Така съобщенията за отровени от домашна ракия започнаха да валят. "Няма по-страшно от ментето, в него има метилов алкохол и оцветители.
Това е отрова. Но домашната ракия, особено тази от нелегални казани и собственоръчно измайсторени дестилерии, също е бич за организма", разказва Валери Димитров, дългогодишен собственик на казан за ракия. Според него ракията, дестилирана вкъщи или в нелегалните казани, съдържа по-голямо количество метилов алкохол от допустимото. "Той удря всяка клетка в организма, а ако е в по-големи количества, може да доведе и до смърт", предупреждават токсиколозите. Отделенията по натравяния в страната могат да изредят стотици подобни случаи. Според лекарите обикновено заедно със сезона на варене на ракията "клиентелата" им се увеличава рязко. Очакванията им са тази година заради добрата реколта от грозде, случаите на отровени от домашна парцуца да скочат. Същата прогноза може да се направи и от наблюденията на друг собственик на казан - Йордан Ангелов. Неговата ракиджийница е регистрирана по всички правила, които изисква държавата. "Но мераклиите да варят ракия намаляват с всяка изминала година.
Само пенсионерите останаха, другите или не искат да се занимават, или си купуват казани за по 200 до 500 лв. и си я правят вкъщи", разказва Ангелов. Преди въвеждането на акциза ракиджийницата му работела почти денонощно. Можело да се вредиш за нея само след записване седмици по-рано. Тази година хората сварили символични количества. "Правим малко сливова, чакаме ноември-декември да дойдат и тези, които ще правят гроздова, но вероятно и те няма да са много", разказва ракиджията от Русенско. Най-големият бич за бизнеса му са не толкова нелегалните казани, колкото дестиларните самоделки, които местните ползват. "Варят ракията директно в лозята с газови бутилки, някой правят казаните от стари перални", разказва Ангелов. Това са истински бомби със закъснител, жалват се и колегите му от Плевенско и Благоевградско. Според тях дори в легалните казани качеството на ракията не може да се контролира на 100%, а в подобни "измишльотини" като газовите перални за ракия това е напълно изключено. Те създават и сериозна опасност от пожари, предупреждават пожарникарите. Огнеборците признават, че в сезона на ракиите битовите инциденти с казани самоделки са почти ежедневие.
От казаните излиза солено
Захар менте съсипва джибрите тази година. Дългогодишни майстори, които варят ракия при нас от години, този сезон се оплакват, че ферментацията на гроздето не върви добре. Това разказа Йордан Ангелов, който е собственик на казан в Русенско. "В магазините се продават пакети по килограм, на които пише, че са произведени от захарния завод в Русе. А той не работи от осем години", разказва ракиджията. От ментетата се опарили не един и двама майстори, които тази година няма да изкарат никаква ракия. Тези, които решат да спазят традицията и да сварят домашна гроздова, трябва да платят 120-150 лв. за около 30 литра, разказва Ангелов. Парите се струват много на хората, а таксата на ракиджийницата е 25-30 лв. Другото е акциз - по 2,20 лв. на литър. Отделно трябва да платят и за гроздето, ако нямат собствено, пари трябват и за захарта, защото без нея ракия не става, дори от най-сладкото грозде. Така литърът домашна гроздова излиза още по-солено, разказва Йордан Ангелов. Някои от клиентите му пък изчисляват, че им е по-евтино да си купят ракия от магазина. Така ще са сигурни, че като дадат парите си, ще получат качествен продукт.
Мухлясали компоти и туршии в бъчвите
Мухлясали компоти и мармалади и вкиснати туршии слагат непретенциозните ракиджии в джибрите, за да става повече ракията. Развалени портокали, кори от банани, плодове, опадали и изгнили по земята са други продукти, които влагат "майстори" ракиджии в домашната парцуца, предназначена за продан, разказват експерти. Всичко това ври в бъчви, които не са мити, откакто са направени, накрая се сипва в нелегални казани, а течността, която се получи, се продава като първокласна домашна ракия по пазарите, твърдят запознати. Според познавачите ракия може да се направи от всичко, но за да стане хубава, трябва плодовете, които се влагат, да са добре узрели и подбрани, колкото по-чисти са плодовете, толкова по-добра ракия ще се получи, твърдят истинските майстори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
