Вандали опустошиха за пореден път паметник на Васил Левски. Не в някое затънтено и западнало днес село, в което някога Апостола е основал революционен комитет, а в центъра на София. Там, където е увиснал на бесилото в името на България. Накъде са били обърнати камерите, та не са могли да идентифицират мародерите и защо и как не е реагирала полицията - не е толкова важно. Още повече че все пак откраднатите грифони се намериха. Големият въпрос е принципен - какво става с паметта на нацията?
Разграбването и поругаването на националните ни светини не е от вчера. В случая не става въпрос само за археологическите паметници от далечното минало. Веднъж ли, дваж ли изчезваха от площади и паркове бронзовите бюстове на поети и политици, на учени и държавници, градили камък по камък днешна България? Намериха се дори "експерти" по вторични суровини, които отмъкнаха оръдията от паметника на Шипка! Добре, че все пак топът си e топ и тежи много, та успяха да ги хванат, преди да са изчезнали в някоя нелегална топилня...
Няма държава по света, която да не пази материалните белези на своята национална памет. Подиграваме се на македонците за мегаломанските паметници, с които изпълниха центъра на Скопие, но истината е такава - всяка нация има нужда от видими, материални изрази на своята история. Които да напомнят на всяко следващо поколение, че то е само поредното в хилядолетната история на неговия народ. Затова те пазят и поддържат всяко камъче свидетелстващо за нея.
Не само за да привличат туристи, но и за да укрепват националното самочувствие и самосъзнание. В Русия дори болшевиките не бутнаха паметниците на царете. А днес там се помириха с миналото си, като канонизираха последния си император Николай II, след като го препогребаха в Александро-Невската Лавра в Санкт Петербург. И пренесоха от Америка праха на водача на бялата гвардия генерал Деникин. И испанците не посегнаха на гроба на Франко въпреки ужасните спомени от неговата диктатура.
Така че беше крайно време и ние да си спомним за нашето минало. И да направим нещо не само за неговото опазване, но и възкресяване. Затова и "Стандарт" се зае с каузата "Чудесата на България". Защото родината ни наистина е пълна с щедьоври на своята хилядолетна история, неслучайно наречени чудеса.
Вандалите и иманярите обаче са само едната страна на медала. Ние, българите, не признаваме кумири. Не само не пазим паметта на мъртвите си герои, но мразим и живите. Които днес са единствената утеха и извор на самочувствие
в не особено щастливото ни настояще. Готови сме да извършим революция не за друго, а заради предложената максимална пенсия на някой спортист или артист. Които са допринесли много повече за световната известност на България, отколкото всичките ни политици от Освобождението насам взети заедно. Не че, да речем, "Пеневата чета" или Лили Иванова имат нужда от тези пари. Няма да имат нужда от тях един ден и Гришо, и Кобрата. Но в случая не става въпрос за някакви 744 лв., а за израз на уважение и признание.
А що се отнася до мародерите - нека се поучим пак от македонските си братя. Те си имат закон за защита на националната чест и достойнство. Той криминализира не само пропагандната дейност, отричаща "македонскиот идендитет". А и всеки, който е посегнал на парче метал от някакъв паметник, също пада под ударите му.
И може да отнесе до 3 г. затвор. Все едно дали е македонец, албанец, ром или някакъв друг.
Ето такъв закон е нужен днес на България като държава. Иначе и полицаите, и частните охранители ще продължават да си затварят очите пред крадците на бронз, дори и да са съвсем ясно записани на камерите. Че току-виж ги обвинили в расизъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
