В късната съботна вечер, 18 май, София гъмжеше като разбутан кошер. В първия момент човек се чуди какво се случва, дали има толкова народ по улиците, защото е работен ден. Опашките по тъмно пред Археологическия музей и криптата на "Александър Невски" обаче бързо ти припомнят, че всъщност сега е нощта на музеите и това определено е причината за всеобщия интерес. За да влязат в подземието на църквата, където се пазят най-старите и ценни православни икони, хората се бяха наредили почти до градинката пред Светия синод по няколко в редица. Само в музея на социалистическото изкуство посетителите са били над 3 хиляди, съобщават оттам. Радващо е, че имаше цели семейства с малки и големи деца. Един до друг стояха баби и внуци, хора с явно различно образование и статус, но с еднаквото желание да влязат при експонатите точно тази вечер. Повечето от тях бяха там заради безплатния вход, това е ясно. Което би трябвало много да ни натъжава. Факт е, че именно обедняването сви посещаемостта в галерии и музеи, опразни театралните салони. Но определено в съботната вечер бяха излезли и хора, за които цената на билетчето не е непосилна. Може би те бяха там заради съпреживяването, може би заради купона. Защото навсякъде атмосферата беше почти празнична - нещо, което вече сме забравили. И това ни дава надежда, кара ни да сме оптимисти за българския народ, въпреки вайканията за пълното му опростачване. Народ, който се реди с часове и то в събота вечерта не за да види Леонардо или Роден, а собствените си не толкова тачени и прочути художници, не е за отписване. Духовността явно не е на мода и нейните демонстрации отдавна не са в центъра на вниманието. Българинът обаче не обича да му казват какво да прави и какво да харесва. Затова от време на време поднася големи изненади на социолози и държавници. Затова, докато има опашки пред музеи и изложбени зали, па било то и с гратиси, има надежда за България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
