Големите й обърнаха гръб, или се нуждаят от други условия, за да инвестират
Подобряването на икономиката на ЕС очевидно се пренася и в българската икономика, а за това съвсем ясно свидетелстват и финансовите отчети на търгуваните на борсата компании за първото полугодие на годината. В по-голямата си част публичните компании отчетоха силно полугодие, регистрирайки ръст на продажбите, печалбите и т.н. Показателно е, че при доста дружества се забелязва и ръст на разходите за труд, което означава или наемане на допълнителен персонал, което обикновено е резултат от нарастващи поръчки, или става дума за повишаване на работните заплати в резултат на повишена производителност или натиск от пазара на труда. Въобще от гледна точка на икономическия фундамент инвеститорите в родни акции би трябвало да имат поводи за оптимизъм.
Сред най-силните отчети за полугодието бяха тези на "Юрий Гагарин", "Неохим", КРЗ "Одесос", "Емка", "Велде България", "Унипак", "Арома" и т.н. Това се отрази в плах ръст при скромни обеми на цените на акциите на тези компании. Очевидно активни на пазара са само дребните спекуланти, докато големите инвеститори или тотално са обърнали гръб на "Българска фондова борса" в момента, или се нуждаят от съвсем други условия, за да инвестират. Нищожна е търговията с акциите на водещите публични компании като "Химимпорт", "Първа инвестиционна банка", "Централна кооперативна банка", "Монбат" и т.н.
България е на водещи позиции по икономически растеж в ЕС през последните тримесечия, а водещият борсов индекс на България - "SOFIX" е загубил 11% от стойността си за последната една година. В съседна Румъния местният бенчмарк индекс "BET" се е повишил за същото време с 13%, а широкият европейски "Stoxx Europe 600", който представлява широк спектър от акции на компании от цяла Европа, е донесъл впечатляващата доходност от 23%.
Какво пречи на БФБ да се възползва от подема в икономиката, да привлече инвеститори, българските публични компании да получат по-справедлива оценка и т.н.? Защо чуждестранните инвестиции са на санитарния минимум, а местните инвестиции, доколкото ги има, търсят гърба на държавни поръчки или европейски фондове? Изглежда очевидно, че причините са в несигурната среда, в постоянните изненади от нормативната и институционалната среда.
Не е достатъчно само да имаме стабилно правителство, доколкото го имаме, нужна е предвидимост във всяко едно отношение. А такава няма. Ето малка извадка от примери в това отношение: напълно изненадващо драстично повишение на тока за бизнеса, когато такива проблеми, дори обратното, не застигат бизнеса, с който нашите компании се конкурират на световния пазар; ерозиране на капиталовия пенсионен стълб, вместо засилване на неговата роля; неясно прилагане на нормативната уредба по отношение на търговите предложения от страна на мажоритарния акционер към миноритарните акционери в публичните компании, които искат да слязат от борсата. Това е основна защита за инвеститорите, която би трябвало да им подсигурява справедлив изход от инвестицията.
Но практиката показва друго;
случаят КТБ и цялата икономическа структура, свързана с банката, която беше представена на фондовата борса; обвинение от прокуратурата срещу собственика на групата "Софарма" за изглеждащи напълно редовни и често прилагани и от много други лица борсови практики. Групата "Софарма" включва редица публични компании, в които има разнообразни инвеститори, които получават поредния си силен рисков фактор в инвестиционното уравнение;
потенциално изменение на нормативната уредба, която ще позволи на публичните компании да публикуват финансови отчети само на 6 месеца, а не както сега на всяко тримесечие. Това е нещо, което допълнително би накърнило прозрачността и достъпа до информация на инвеститорите; непредвидими са и много от публичните компании. Немалко са примерите на гръмки заявки за бъдещето, а реалността след години е съвсем друга.
Понякога се показват супер корпоративни печалби и изведнъж те се изпаряват в определени периоди без видима причина, поради смяна на някаква конюнктура. Някои компании със стабилни печалби продължават да не разпределят дивидент за акционерите си. Но обяснението от годините преди кризата, че печалбите се реинвестират за развитие на бизнеса, някак не върви в последните години на стагнация. Тези и много други фактори ограничиха едва зародилия се интерес сред населението за инвестиции в акции. Въпреки наличието на очевидно доста подценени компании на борсата или пък такива, които носят дивидентна доходност, в пъти надхвърляща тази по депозитите, спестителите не посягат към такива инвестиционни възможности.
Дали поради липса на инвестиционна култура, дали поради някакви други съображения, но фактите са такива - единици са тези, които инвестират на борсата. За някаква държавна политика по отношение на капиталовия пазар въобще не смеем и да мечтаем. Интересно на какво ли се надява държавата при предстоящата приватизация на Българска фондова борса, при положение, че борсата бе докарана поради гореспоменатите причини до настоящите унизителни дневни обороти от порядъка на 100-200 хиляди лева.
ЬА я яя
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
