Покрай отварянето на трудовия пазар на ЕС за българи темата за миграцията отново излезе на дневен ред. Какви са моделите на българската миграция и причините за нея? И защо германците не бива да се страхуват от българите?
Тези и други въпроси бяха обсъдени в София в рамките на дискусията "Модели на миграция в ЕС: Изтичане на мозъци или "миграция по бедност"? Предизвикателства пред България и Германия", организирана от фондация "Фридрих Науман".
"Дебатът, който се води в някои германски медии показва, че свободите, които ЕС дава на своите граждани, са на път да го изправят пред поредната криза. Ние либералите смятаме, че е опасно тези развития да се обсъждат в светлината на стереотипи и предразсъдъци. За нас е важно да говорим за фактите", изтъкна д-р Рене Клаф от "Фридрих Науман".
Вицепремиерът Даниела Бобева акцентира върху отсъствието на национална политика по задържане на умните глави в страната. Тя призна, че не знае друга държава да е преживявала такива значими промени, свързани с емиграционни потоци за толкова кратко време. "Въпреки все още високата безработица и намиращата се в трудно положение икономика обаче вече се наблюдават и някои признаци на подобряване - наблюдава се например дефицит от 1000 квалифицирани заварчици и затова се налага да наемем такива от Китай. Преди сирийската криза си мислехме, че в България няма как да дойдат чужденци, защото страната не е достатъчно привлекателна за тях. Оказа се обаче, че България става все по-привлекателна за имигрантите", отбеляза тя.
Според нея е добре, че висококвалифицирани българи са избрали да живеят в Европа. "Ако този общ пазар, от който ние сме част, наистина печели от тях, това е добре. Не съм чак такъв патриот по този въпрос. От друга страна обаче е много важно да се насърчава имиграцията в посока връщане", подчерта Бобева.
Според Александър Граф Ламбсдорф, член на ЕП и зам.-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, миграцията е нещо, от което Европа има нужда за ефективно разпределение на своята производителност и на ресурсите на общия пазар. "Дебатът в Германия, свързан с миграцията, сега е фокусиран върху българите и румънците и по-точно върху ромите. При нас не се говори за интелигентните студенти, за учените, изследователите, за интегрираните на германския пазар на труда, които допринасят за икономическия растеж, а за миграцията по бедност", изтъкна евродепутатът.
"Според статистиката обаче над 90 на сто от българите в Германия имат работа и допринасят за развитието на германското общество. Поради това за нас като политици е най-важно да задържим общественото внимание върху "добрата миграция"", подчерта Граф Ламсдорф.
Председателят на УС на Института за пазарна икономика Красен Станчев наблегна и на явлението "обратна миграция" към България и Румъния. "В периода 2007-2008 година България поставя "световен рекорд" за чужди инвестиции, които възлизаха на 30% от БВП. Тогава 60% от всяко спечелено евро в България е било свързано с тези инвестиции. Сега положението е съвсем друго", смята Станчев. Той припомни, че през 2006 г. българите в чужбина са финансирали 30 000 средни дохода на лица в България, а в момента със своите преводи допринасят за средния доход на 300 000 лица, като в реална стойност този доход се повишава. "България изглежда доста добре в сравнение с други страни. Парите, които се изпращат от сънародниците ни в чужбина, представляват между 2,5% и 3% от БВП. В Албания те са около 10 на сто, в Румъния - над 6 на сто. Не говоря за други страни като Армения, където се говори за 15-16 на сто. От друга странаq най-големият работодател в България, с изключение на държавната администрация, е IT секторът, в който работят около 45 000 с месечен доход над 2000 евро. И само поради тези два фактора - парите на българите от чужбина и IT специалистите, БВП в България ще продължи да нараства с 0q5 на сто", заключава Станчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
