Решението на НАТО да разположи 6 командни центове в Източна Европа, един от които в България, предизвика противоречиви реакции у нас. Още повече че страната ни ще трябва да осигури преминаването и пребиваването на съюзни войски и сили на нейна територия.
Предлагаме две различни гледни точки за новата стратегия на алианса и ролята на България в нея.
НАТО няма кураж да помогне с оръжия на Киев, но наблегна на икономическия фронт
"Да не би чрез тайни договорки с НАТО да ни тласкате към война с Русия?", пита разтревожена опозицията. "Не знаем, засега не сме поемали никакви ангажименти", отговаря успокоително правителството.
Нелепият диалог, разиграващ се по върховете на държавата, повече отива на деца, които си играят на пясъчника зад блока. Иначе всички те са достатъчно грамотни, за да прочетат решенията от срещата на върха на Североатлантическия пакт в Уелс, публикувани на техния сайт още миналия септември. На сбирката България
също участва и гласува
затова не е ясно защо в парламента и правителството се преструват на бавноразвиващи се. В Кардиф бе решено да бъдат създадени Командно-контролни центрове в страните от източния фланг - България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония. Центровете ще ръководят Силите за бързо реагиране /СБР/ с до 30 000 войници, които ще включват сухопътни части, бойна авиация и морска пехота. СБР ще извършват постоянни учения на ротационен принцип в шестте страни и няма да имат място на постоянна дислокация. НАТО открито заяви, че новата военна част ще има за цел да им пази страх от нашествие на руски "зелени човечета", и то не на Балканите, а в Прибалтика.
Идеята, че пактът би могъл да хвърли 30-хилядния корпус срещу въоръжената до зъби и отлично обучена руска армия, наброяваща 1,2 млн. войници, е лишена от всякакъв реализъм. Към момента всички европейски страни
бягат от самата мисъл да снабдят със смъртоносни оръжия
армията на Украйна. Белият дом все още се колебае, след като тези дни влиятелни аналитични центрове начело с Института "Брукингс" заявиха, че Пентагонът трябва да даде на Киев въоръжение за $3 млрд., ако иска да спре евентуално настъпление на руските опълченци. Според тях доставките трябва да включват дронове за разузнаване и управление на огъня на артилерията, защитени системи за комуникация, радари, засичащи позициите на противника и противотанкови ракетни комплекси "Джавелин". Очевидно е, че нито "световният полицай" САЩ, нито изнежената Европа са готови
да изпратят синовете си за "пушечно месо" в Донбас
Вашингтон и Брюксел обаче ще хвърлят силите си на икономическия фронт. Наложените санкции в комбинация с рязко приземените цени на нефта вече дадоха разрушителен ефект върху стопанството на Русия. През 2014 г. оттокът на чужди капитали надхвърли $100 млрд., рублата се обезцени двойно, а Централната банка хвърли $130 млрд. от златно-валутните си резерви, за да спре падането.
Осакатяването на търговските връзки и отрязването на руските банки и компании от световните капиталови пазари, съпроводено със забраните за инвестиции и внасяне на технологии за нефтогазовата промишленост, преследват дългосрочни цели. Концепцията на Запада за стратегическо сдържане на Москва предвижда постепенно финансово изтощаване и блокиране на инвестициите в страната, а също намаляване на възможностите им за добив, преработка и износ на горивата, които формират две трети от износа и половината от приходите във бюджета. По изчисления на лондонския тинк-танк "Capital Economics" резервите на Кремъл от 378 млрд. долара ще стигнат най-много за две години. Щатите и ЕС изцяло разчитат на желязната икономическа хватка, а не на военните средства, за да придумат Владимир Путин към отстъпки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
