Свикнахме с "новините", че цели български класове влизат в университета директно през Терминал 2, а с купуване на обратни билети се занимават малцина. "Учил в чужбина" вече навлезе в езика ни с една отсянка на "богопомазан", "много ги разбира нещата", "къде ще се мери с българските дипломи". Все едно дали въпросният университет е Оксфорд, или се намира в треторазрядна паланка, която е готова да напечата диплома всекиму срещу съответната такса.
Затова и фактът, че добрите британски университети вдигат изискванията за български кандидати до почти пълно 6 от дипломата, не би трябвало да ни изненадва. Впрочем най-качествените от тях вдигат изискванията на практика за всички, което в Обединеното кралство предизвиква доста полярни реакции от известно време. Входът за елитен университет за британец на много места е оценката A*, която на български може да бъде преведена като 6+ и най-често се изкарва не в държавните училища на Острова. Посланието е "Образованието струва пари" - затова и много от британските медии се безпокоят, че на практика университетите им хлопват вратите си под носа на децата от социално уязвими прослойки.
А това отрано им затваря вратите и за успешна кариера - защото най-добре платените компании набират кадрите си именно в тези университети. Доброто образование става все по-недостъпно за редовите британци - и на този фон българчетата са си направо успешни кандидати. Защото в държавното ни образование, за разлика от британското, оценка 6 от дипломата е нещо напълно постижимо. Само за миналата година Софийската математическа гимназия е дала шестима студенти на Оксфорд, а Националната природо-математическа гимназия - още толкова на Кеймбридж, без държавата да се е престарала с инвестиции и в двете училища. Както казваше учител от едното училище, "нашите деца взеха медали по химия, без никога да са правили химични опити.
А представяте ли си, ако бяха правили?". Успешните ни ученици, които преодоляват високата летва на британските университети, го правят въпреки, а не благодарение на образователната ни система. Вероятно чуждите вузове също са усетили качеството на родното обучение, щом вече се мръщят на петица от дипломата.
След като искат такса от 9000 лири на година, те съответно търсят и хора, които има защо да ги платят. Тоест - способни да усвояват онова, което учат, да си намерят престижна работа и след това да върнат парите за скъпото обучение. Иначе няма да има какво да крепи самата им образователна система.
У нас няма университет, който би могъл да направи това. Нещо повече - много от частните университети, в които обучението като правило е по-скъпо, са склонни да те запишат и с тройки в дипломата. Биха те приели условно и с двойка, ако обещаеш да я поправиш, докато стигнеш до четвърти курс. Дори и най-добрите ни висши училища не си позволяват лукса да поставят условие за висока диплома и шестица от матурата - току-виж останали без студенти. Никой тук не гледа на висшето си образование като на инвестиция, която си заслужава да изплащаш след време. Нито пък вярва в неговото качество - дори и държавата не го прави.
Ако вярваше, че то струва нещо, сигурно щеше поне да се опита да плати реалната му цена. Вместо това тя щедро обещава стипендии дори на младежи с тройки, които да се навият да учат за педагози и да възпроизвеждат невежеството си и сред следващите поколения, които ще обучават. За да затворят кръга, който ни кара да тъпчем на място от години. А тези с шестиците - бг образованието само ще си ги прогони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
