София. Някогашната поговорка "Учи, за да не работиш" в последните години се е трансформирала в "Учи, за да не работиш по специалността". Само една четвърт от завършилите университет в последните 4 години са назначени на позиции, за които наистина се иска висше образование.
Това показва одит на Сметната палата за реализацията на младите висшисти на пазара на труда. Той обхваща периода от началото на 2009 година до 31 декември 2012.
Близо половината от завършилите, които въобще са успели да си намерят работа, са назначени на длъжности, които категорично изискват по-ниска степен на образование. Одиторите посочват, че така младежите в много малка степен могат да приложат онова, което са научили в последните 4 години. Според тях и направеното от просветното министерство в последните години във връзка със стажовете и практиките на студентите е неефективно. Несполучливи са били и мерките за кариерно ориентиране на студентите, пише в документа.
На практика става дума за проверка на висшето образование по времето на ГЕРБ, когато просветното министерство усилено заговори за по-чести стажове и връзки с бизнеса. Повечето от тях обаче явно не са дали ефект или са останали само на хартия.
От 227 203 завършили на длъжност, изискваща диплома от вуз, работят само около 56 000. Принос към осигурителната система имат около 70 на сто, което поставя около 30% от младите висшисти някъде в света на сивата икономика.
Най-добра реализация имат завършилите "Здравни грижи", "Фармация" и "Теория и управление на образованието", но и при тях работещите по специалността не превишават 57 на сто. Любопитното е, че в много търсената специалност "Туризъм" по специалността работят около 9 на сто. Това означава, че 9 от 10 абсолвенти по туризъм работят нещо друго или са в сивия сектор, въпреки че държавата е харчила пари за обучението им. Също 9 на сто са и младите художници, на които тапията по изобразително изкуство е успяла да осигури работа. От документа става ясно също, че един студент по военно дело например струва на държавата 7 бона.
Сметната палата потвърждава данните, които са изнасяни вече и в доклада за младежта - най-много млади хора завършват икономика. Дипломата и от тази хитова напоследък специалност обаче не гарантира непременно реализация. С тапии на икономист са се сдобили малко над 55 000 млади хора, но едва 12 473 от тях са назначени на длъжност за висшисти. Това означава, че четирима от всеки пет икономисти се трудят на позиция, която е под нивото на образованието им.
Половината млади икономисти дори категорично са назначени на позиция, за която се иска по-ниско образование. Най-голям е приемът в "Социални, стопански и правни науки", тоест икономисти, администратори и юристи са около една трета от студентите ни. Въпреки това държавата не е направила нищо, за да постигне някакво съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, сочи одитът. Има и критики към просветния министър, който в този период бе Сергей Игнатов, че не е регулирал приема по държавна поръчка.
Палатата съветва в Закона за висше образование държавата да засили функциите си при управлението на вузовете. Одиторите дават и препоръката да сливаме вузове, които не работят ефективно. Има и съвет да се смени финансирането на вузовете.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
