Маргарита Ралчева
Да се създаде обща армия на държавите от Европейския съюз, поиска председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. Аргументите за това са, че по този начин ще се покаже на Русия и останалата част от света, че ценностите на ЕС наистина могат да бъдат защитени.
Според Юнкер имиджът на Европа е сериозно накърнен от началото на конфликта в Украйна. След явната невъзможност да се справи с Путин на Запада вече се гледа като на недостатъчно сериозен играч. В източноевропейските държави, мачкани твърде дълго от съветския ботуш, разочарованието от меката европейска политика нараства, а това води до засилване на лоялността към САЩ и НАТО, които на този етап са единствената гаранция за тяхната сигурност. Затова и тезата, че ЕС е икономически гигант, но е политическо джудже, звучи все по-правдоподобно.
"Изглежда не ни приемат сериозно", казва Юнкер и е прав. Защото Западна Европа отново подцени опасността и отново бе твърде дълго толерантна към Русия.
Ако погледнем назад в историята, ще видим, че винаги когато Европа е в криза, се говори за засилване на интеграционните процеси.
Така през март 1947 г., за да се предпазят от Германия, Великобритания и Франция създават военна коалиция. Година по-късно към тях се присъединяват и държавите от Бенелюкс. Подписан е т.нар. Западноевропейски съюз, но вече освен Германия е дефиниран и нов враг - Съветският съюз. През април 1949 г. във Вашингтон се създава НАТО, но трябва да минат години, за да утвърди военната си мощ. Още същата година Съветският съюз прави първите си опити с атомно оръжие, а през 1950 година Северна Корея напада Южна с цел да ги обедини в една обща комунистическа страна.
И тогава бащата на Европа Жан Моне разработва схема, подобна на Европейската общност за въглища и стомана, където се обединяват военните ресурси на Франция и Германия. Кръщават новия план Европейска отбранителна общност, но той остава известен като плана "Плевен". На името на генерала от запаса и бивш премиер на Франция-Рене Плевен. В основата му е обща европейска армия под единно командване. Държавите запазват правото си на собствена полиция, както и службите за охрана на държавния глава и за евентуални действия в колониите си, но прехвърлят управлението на войските си на наднационален орган. 6-те държави основателки на днешния ЕС подписват Договора за създаването на тази армия на 27 май 1952 г., но той така и не влиза в сила, защото Сенатът на Франция не го ратифицира.
Тогава обвиненията са били предимно към Плевен за това, че е закъснял да го внесе за ратификация, но истината е, че французите нарочно се бавят, защото не са били готови на такава стъпка. Заедно с него е обсъждан и план за Европейска политическа общност, който също пропада. И въпреки че Жан Моне приема провала на двете си идеи като лични, изводът е, че е твърде рано да се говори за нещо повече от икономическа интеграция.
Междувременно през 1953-а умира Сталин. Западна Европа наивно си мисли, че злото си е отишло. А Студената война де факто е в разгара си. Сега историята се повтаря.
Повече от 60 г. след тези събития отново е поставен въпросът за единна европейска армия. Заплахата отново идва от Русия. Налице са обаче и заплахите от тероризъм, ислямски фундаментализъм и краен национализъм. Германия отново е лидерът в Европа, а Франция не иска да й го признае. Затова не е учудващ фактът, че Германия е готова да подкрепи идеята за обща европейска армия, но Франция - не. Как ще продължи вечното противопоставяне между тях ще видим през следващите няколко години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
