София. Да разбиеш една кристална ваза, да събереш парчетата обратно и да ги залепиш - са две различни неща. Тази поука тепърва ще изпитват на гърба си лидерите на Реформаторския блок. Извън словесния парадокс повечето партийни ръководства в петорния десноценстристки съюз през последното десетилетие се занимаваха с разрушаване, клониране и пъпкуване на нови формации. ДСБ например навремето се отдели от СДС, както "духът се отделя от тялото", по безсмъртния израз на Иван Костов. "България на гражданите" на напусналата царската кошара Меглена Кунева събра освен корабокрушенци от НДСВ и какви ли не десни мравки. БЗНС на Николай Ненчев е миниатюрният продукт на епохалното разцепление на десните БЗНС-та през годините. "Свобода и достойнство" пък е "клонка Доганова", произлязла от ДПС с разкола на Касим Дал и Корман Исмаилов.
Предишното поколение лидери
се доказаха като майстори на деленето
без да могат се похвалят с успехи в съзидателната дейност. Затова над новата генерация водачи тежи като воденичен камък призракът на "люспенето" и недоверието към всякакви обединителни маневри.
По тази причина заедно със създаването на Реформаторския блок започнаха различни ферментационни процеси. "Зелените" виждаха в съюза единствено антиправителствена коалиция и при първите знаци за общи листи и ръководства напуснаха и се готвят сами да си опитат късмета на урните. След кратка оперета в стил "Царицата на чардаша" реформаторите се сбогуваха и със "Синьо единство". Проектът на Надежда Нейнски изглежда също ще потърси място под слънцето на евроизборите, ако съдим по набиращата мощ медийна кампания на неговата лидерка.
Накрая Фейсбук роди виртуалното засега движение "22 септември", което
тръгва под патронажа на вещи сини шамани
Едни виждат в "22 септември" порив към автентичното неопетнено дясно, други ги сочат като "пета колона" на ГЕРБ.
Всъщност Реформаторският блок успя да си направи някои изводи през 2013 г., когато всички заедно удариха дъното и останаха извън парламента.
Изглежда разбраха, че пет е повече от един. Примириха се и с невъзможността да яхнат протестите, тъй като днешните ядосани младежи не си търсят вождове. Осъзнаха, че проблемите на България не се изчерпват с византийските интриги на жълтите павета, а също и с фалшиви геополитически заклинания от типа "Европа или Русия".
Освен разгръщането на програмните им намерение към центъра и дори леко вляво прави впечатление и предпазливостта на реформаторите. Партиите в блока се разбраха първо да изкарат заедно пълен цикъл от избори и едва след това да мислят за сливане в обща политическа формация. Също така в споразумението вкараха гаранции срещу обсебване на властта от някого с условието решенията да се взимат с пълен консенсус или с 75 на сто от гласовете.
Ако успеят да запазят единството и да не позволят соловите играчи да употребят коалицията за лични цели, те биха могли да спечелят поне 330-те хиляди гласа, които бяха подадени за всички тях на парламентарните избори и дори да привлекат нови гласоподаватели. Търпение, смирение и съзидателност - това са трите ключа, чрез които десните лидери могат да отворят райските порти и да получат шанс да докажат, че новата десница може да е полезна с нещо на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
