Божидар Данев,
изп. председател на Българската стопанска камара (БСК)
Българинът не го стимулира надеждата, а го плаши икономическата неопределеност. Депутатите като че ли нямат икономическите знания, за да виждат какво и как става. Всяка година започва с икономическа надежда. И тази е така. Но тя винаги като че ли е в сянката на една неопределеност. Тази неопределеност върви по няколко икономически канала. Единият е вътрешен, другият - външен. Има надежда, че започват по-добре да работят НАП и Агенция "Митници" - има сериозно събиране на приходи, които са над 2.85 млрд. лв. повече. Това може да се тълкува, че има по-малко сив сектор, по-малко контрабанда, може би и по-малко корупция, което във всички случай е факт, който заслужава адмирации за НАП. Разбира се, винаги има и тъмни оттенъци. Такъв е въпросът, който никой не тълкува - как увеличението на приходите влияе върху структурата на БВП? И ако внимателно огледаме нещата, ще видим, че при БВП в рамките на 84 млрд. лв., увеличение с 2.85 млрд. лв. (над 3.4%), означава, че целият ръст на икономиката не е за сметка на производство, на нов продукт, а е за сметка на активността на НАП и Агенция "Митници". Да, събираемостта е положително явление, при всички случаи тези агенции заслужават не само адмирации, но похвала и пожелание от тук нататък да работят все така успешно, защото действително се борят срещу нелоялната конкуренция...
Трудно е да се предположи тези средства дали се разпределят и в полза на бизнеса. Както виждаме, само за месец декември са раздадени над 1.9 млрд. лв. Аз не зная дали това са разходи по бюджета или са допълнителни. Бюджетът беше актуализиран за нула време и без голям шум и без особена активност на народните ни представители. Те като че ли нямат икономическите знания, за да може да виждат какво става и как става - за което можем да съдим и по обсъждането на законите, които се предлагат. Например "законът Всеки ден", както вече го нарича министър Владислав Горанов, или както беше добил популярност "Уикенд". За мен той е интересен и добър. Може да смущавам бизнеса с подобно мое виждане, но във всички случаи леко необмислен. Тази част, която беше добре обмислена, беше кастрирана от българските парламентаристи. Безспорно в страната ни съществува масово източване на ДДС чрез покупка на жилища, на яхти и т.н. Плюс това разходите за тях се поемаха също от търговските дружества. В това отношение министър Горанов е абсолютно прав да наложи определени ограничения. Но защо казвам, че го кастрираха депутатите - защото установиха, че размерът на актива, който ще се следи. е 700 лв. 700 лв. струва един смартфон. Как ще се следи? Как ще се следи компютърът дали се ползва, или не. Т.е. ние създаваме пречка пред администрацията, която работи в момента чудесно. И нещо много съществено - отваряме сериозно вратата за корупция, за рекет към бизнеса с подобна неяснота към законодателството и винаги смятаме, че с правилници можем да регулираме това нещо. Не. Основните принципи трябва да бъдат заложени в закона и независимо от добрите намерения на министър Горанов, отново подчертавам, че нещата не отиват към нещо, което е полезно за бизнеса и допълнително ще изсветли икономиката. По същия начин се пласира данък "вредни храни". Като че ли има разум вече в правителството, което сякаш почва да дава заден ход, като виждат каква е международната практика. България е различна от другите страни, тя е най-бедната, не можем да се сравняваме с Холандия или Швеция.
Всъщност тази неопределеност не може да не смущава бизнеса. Но за него голямото разочарование са неуспелите реформи. Това, което плаши бизнеса, е, че те ще трябва да станат, но цената за провеждането им ще бъде много по-висока. Илюзията, че направихме реформа в енергетиката, която отлагаме, илюзията, че правим реформа в съдебната система, че говорим за пенсионна реформа и т.н. карат бизнеса да бъде напрегнат, защото няма яснота тези реформи как ще бъдат приключени.
В момента никой не прави свръхсериозния анализ - след като взехме 15 млрд. лв., ръстът благодарение на тях ли е, или само на усвояването на фондовете? И тъй като говорим за бизнес среда, то първата индикация за добра бизнес среда е ръстът на инвестициите. България като че ли се превръща в изолиран район на Европа, в който няма чуждестранни инвестиции и няма наши местни, което означава, че българинът не го стимулира надеждата, а го плаши неопределеността.
Външният фактор, който е много съществен - България е отворена икономика - над 60% от нашия БВП се формира по този начин. Светът е много динамичен в момента. От една страна, леко се оживява световната икономика, от друга, много полезно е, че очакваме тези 350 млрд. на плана Юнкер за инвестиции, стига да можем да бъдем достатъчно активни да усвояваме част от тях. От друга страна обаче, виждаме, че бавно се развива Шенген, което е основата на свободната търговия и на свободното движение на хора. Има една много светла точка в международното развитие на икономиката и това е намаляването на цените на енергийните ресурси, независимо от другите политически сътресения - войни, "Ислямска държава" и т.н.
Цените може би ще стигнат онова дъно, което ни се струваше невероятно - особено за България, която преди повече от 1 г. имаше 6 млрд. внос на енергийни ресурси, а сега, благодарение на този спад, цената е към 5 млрд. И аз смятам, че през тази година ще падне под 5 млрд. вносът на енергийни ресурси. За огромно съжаление, не успяхме да капитализираме този шанс за сметка на реални мерки както в изменение на структурата на икономиката, така и в търсене на инвестиционни решения. За голямо съжаление инвестициите са основно чрез публични средства. Публичните средства пък винаги създават условия за корупция. Знаем, че обществените поръчки винаги се носят под ореола на корупцията.
Намесата на политиците в икономиката е очевидна. В основата на демокрацията и свободния пазар е финансовата свобода. Всяка деформация разрушава пазара. Ето, погрешно проведената социална политика в Европа накара бежанците да се ориентират в доста страни, в които ще получават пари наготово, т.е. там няма социална политика, а политика на помощите. Същото нещо се очертава и при нас. Всички чакат държавата да им помогне. Всеки чака Бойко Борисов да каже. Трябва да бъде като аксиома в активността на българските политици - да не се намесват в икономиката на страната. За съжаление обаче ние сме балкански случай и това по-скоро е невъзможно. Невъзможно е, защото голяма част от хората, които имат власт, търсят далаверата. Не търсят по какъв начин това е полезно за страната, а търсят каква е изгодата за тях или за някой кръжец, който е около тях. Да не кажа обръч. 2016 г. ще бъде много сложна година на непрогнозируеми неща, тъй като ни предстоят и избори. Когато има избори, политиците са доста предпазливи. Дори бих казал изчезва им смелостта да правят реформи, защото всяка реформа изисква жертва и е свързана и с жертва на електорат. Така че да не очакваме, че 2016 г. ще бъде година на реформите. По-скоро като че ли отново ще отложим тези реформи, които стават все по-скъпи, за 2017 г.
(По БГНЕС, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
