Ден девети, месец същи,
активните борци против фашизма
не се прибраха вкъщи
Гениалната гавра с горните стихове е на вечния десидент Радой Ралин, когото имах честта да познавам. Със сигурност няма друг като него - отказа високи постове в комунизма и подарена кола в демокрацията. Ей така, без колебание.
Девети септември е странна дата в нашата история. Едни си купуват фабрики на осми, други на този ден излизат от землянките. Резултатът е известен. През 1947 година, когато народната власт вече влиза във форма и започва разправа с всички врагове на народа, е проведен първият конгрес на активните борци против фашизма.
Заради партийната тайна и да не се дразнят другите, никой не съобщава официално колко са били тогава богоизбраните. По-късно излязоха информации, че са били около 30 000, подредени в 4 категории - от партизани със стаж в гората повече от година, до ятаци.
Няма нужда да припомняме всичките им привилегии. По-късно, тъй като жаждата за повече екстри расте мощно, към абревиатурата АБПФ (активни борци против фашизма) се прибавя още една буква К - капитализма. Това дава шанса на още една плеяда активни и амбициозни ококорени хора да се присламчат към властта. В края на 70-те години членовете на т.нар. комитет АБПФК са вече 70 000 хиляди, а в средата на 80-те числото им е вече фантастично - 240 000!
Моят дядо, бог да го прости, при последната цедка също се вреди. За два самуна хляб, дадени на тримата шумкари в района, го писаха за ятак. Активен борец последна, пета категория. Не си спомням да ми е разказвал за подвизите на партизанския отряд. Беше скромен и човечен. Просто не е могъл да откаже хляб на гладни.
След Девети септември дойде Десети ноември. Кранчето за огромната армия на АБПФК секна. Но пътеката вече беше проправена. Бай Ганю и опозиция - ама де-де влезе в действие. Умните и способните знаеха, че няма как в новата власт, в новото време, да няма активни борци, за които да няма привилегии. И се нароиха безчет поборници против комунизма.
Да им се не начудиш - колко са били смели, как яростно са критикували системата без да се плашат от ДС, колко много са пострадали. Бях в първия състав на в. "Демокрация" и чух много истински истории за разбити животи на жертви на режима. Истински трагедии, които е трудно да повярваш, че може да е истина.
Но сега, след 25 г., си давам сметка, че по-впечатляващите герои бяха тези, които станаха активни борци против комунизма. Бързо усетиха накъде духа вятъра и започнаха нова кариера. Политика, партия, бизнес, приватизация. И станаха милионери. Дай боже всекиму. Както се казва, всеки е невинен до доказване на противното. Такива като мене да не сме дрямали по време на революцията.
Та за героите на новото време ми е думата. Те бяха комунисти преди 10 ноември. Много ясно защо - защото бяха умни, интелигентни и знаеха, че ако не са членове на БКП няма как да направят кариера. На мен ми се размина - 10 ноември дойде и ме спаси. Не че бях от умните и интелигентните. Същите след 10-и станаха седесари. Не може да направиш пари и кариера тогава, ако си комунист. Изключенията потвърждават правилото. СДС обаче се срина и огромната лавина нагаждачи припознаха в царя своя герой. Не че той е много харизматичен. Просто е цар и премиер, неговата партия раздава постове, тя назначава, тя уволнява. И седесарите станаха царисти. Царят обаче взе каквото искаше - дворците и горите, и даде отбой. Партията му се срина. Но активните партийни борци не си губиха времето дълго. Станаха редови бойци в армията на Бойко Борисов и пак получиха това, което искаха - постове, бизнес, обществени поръчки. Бай Ганю и опозиция - ама де-де. Ден девети, месец същи - нищо ново под слънцето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
