Любомир Кючуков
директор на Института за икономика и международни отношения
Неотдавна български министър определи дискусиите относно българската кандидатура за генерален секретар на ООН като "махленски". И основателно - защото познаването на системата на ООН се оказа съвсем не задължително условие за участие в тях и за отправяне на императивни изисквания. А при взимането на решения си струва да се отчитат поне няколко основни обстоятелства - за да бъдат те адекватни:
Първо, тече процес не на избор, а на селекция на кандидатите за ГС на ООН. Така е и според официалната терминология на ООН. Същинският избор ще започне, след като се отсеят кандидатите без реални шансове.
Второ, на този етап се определят не лидерите, а отпадащите. Тази процедура на неформално гласуване е въведена през 1981 г., като за всеки кандидат се гласува с "окуражаване", "обезкуражаване" или "без мнение". Вече се оттеглиха трима от дванадесетте - хърватката Пусич, черногорецът Лукшич и костариканката Фигерес. Очаква се отпадането на поне още 3-4 кандидати с най-ниско ниво на насърчение, преди да се оформи групата на реалните претенденти.
Трето, датата 26 септември не е срок. Това е пореден етап от гласуването за отсяване на кандидатите. Предстои следващо гласуване на 5 октомври и т.н. до края на годината - или до постигане на единомислие в СС на ООН. А единомислие означава в рамките на вече формално гласуване селектираният кандидат да получи 9 гласа "за" от петнадесетте членове на СС, като няма наложено вето от никой от петимата постоянни членове. Формалният избор се осъществява при гласуване в Общото събрание на ООН (с участието на всички 193 страни членки) на тази единствена кандидатура, която в крайна сметка СС на ООН предложи.
Четвърто, оттеглянето на българската кандидатура сега означава просто отказ от участие в истинското състезание, преди изобщо да е започнал финалният етап. Което със сигурност ще зарадва другите конкуренти, доколкото ги освобождава от един от най-сериозните им съперници. А идеите за две български кандидатури са изцяло в полето на политическата екзотика.
Пето, нито една евентуална заместваща българска кандидатура, независимо от личните качества, няма и минимален шанс за успех.
Шесто, след започване на неформалните гласувания ролята на самите кандидати до голяма степен приключи. Оттук нататък на ход са държавите. По начало за ГС на ООН се избират личности, но се състезават държави - държави номинират, държави гласуват, самата селекция се извършва в рамките на процес на сложни дипломатически преговори, които също се водят от държави. Това е задача не на Бокова, а на България. Евентуален неуспех няма да е на Бокова, а на България.
Седмо, по тази причина всяка оценка за представянето на Бокова е встрани от целта, защото промяната в резултатите на гласуванията отразява не "представянето" на кандидата, а усилията на страната. Респективно - изискванията за "класиране" са към самата държава.
Респективно - изискванията за "класиране" са към самата държава.
Осмо, дори и след започване на гласуването с различни по цвят бюлетини за постоянните членове на СС (за да се индикира възможно вето), това не предопределя крайния резултат. През 1996 г. Кофи Анан получава вето на осем поредни гласувания, преди в крайна сметка Франция да престане да блокира неговото избиране. Очакванията в кулоарите на ООН са всеки от сегашните кандидати да получи от един до три предупредителни "червени картона" още при първото подобно гласуване.
Изброяването може да продължи. Щетата върху българската кандидатура обаче вече е нанесена. От българи. Като в случая важни са не аргументите, изложени в поредицата "антиписания", а фактът на тяхната поява. Един от основните критерии при селекцията на ГС на ООН е националната подкрепа. Неслучайно Бокова водеше в международните анализи по повечето от останалите формални критерии, а за нейно уязвимо място се сочеше именно националната подкрепа. Самото обсъждане в публичното пространство, а и на официално ниво на възможно оттегляне или подмяна на кандидатурата е силен негативен сигнал в международен план - като най-високо там отекна мълчанието на външния министър, който по всички дипломатически стандарти бе длъжен ясно да препотвърди подкрепата на държавата за нейната собствена кандидатура.
Има ли полезен ход? Той е един: активно и еднозначно българско усилие в подкрепа на националната кандидатура - от президент, премиер и външен министър, защото те представляват държавата на международното поле. Така както правят всички останали страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
