Всяка година изнасянето на резултатите от изпитите дава начало на извечния спор "Грамотни ли са българчетата?" По английски и испански - очевидно са. Макар и с уговорки. Тези матури обикновено се държат от абитуриенти от езикови училища, които открай време са си набелязали следване зад граница.
Онези, които остават тук, избират други изпити. Тези, в които се предполага, че лесно могат да изкарат "от обща култура", дори и ако не са прелистили учебник. Например географията. Обикновено я избират българчетата, чийто параден вход в живота не се нарича Терминал 2. И които, ако решат да емигрират, най-често стават гастарбайтери и опознават географията по гетата в чужбина и черните борси където се цанят на работа. От години това е предметът, на който се явяват най-много зрелостници от професионални гимназии просто защото не им остава друга алтернатива. Държавата ги принуждава да държат две матури, като втората е по избор. А тяхната едничка цел е час по-скоро да загърбят училището питащо ги за неща, които никога повече няма да им потрябват.
За Павел, Борис и Стефан, в които малцина са разпознали герои на Димитър Димов. За поезията на Славейков, която се е оказала най-големият препъникамък пред абитуриентите. За изгубената родина в "Заточеници", докато единствената цел на мнозина от тях е да изгубят своята. Срещу по-добри пари, отколкото някога ще вземат тук. Обикновено за втори зрелостен изпит избират географията, защото предполагат, че все "поназнайват нещичко" от нета и телевизията. Резултатът е 25 на сто двойки - нещо, което не се е случвало дори и в предишни години.
За да се избегнат тези резултати, не е необходимо да се правят сложни промени в изпитите. Просто е време да накараме децата в професионалните школа да държат изпит, за който са учили
И това е изпитът по владеене на професията. От няколко години съществува идеята втората задължителна матура в професионалните гимназии да бъде заменена с професионален изпит, в чието оценяване да участват и хора от бизнеса. Децата, които и без това с мъка изкласяват училището, да показват как владеят занаята, и да получават оценките си за това.
Предложението втората матура да бъде заменена с професионален изпит зацикли, след като новият училищен закон остана неприет от предишния парламент. Хубаво е тази идея да остане непроменена в новия проект. А ако министерството иска да пише изцяло нов закон, което ще отнеме време, поне с кратки поправки в сега действащата уредба това да бъде въведено. Така ще се лишим от илюзорните изпити, в които децата играят на тото, за да избутат една заветна тройка и никога повече да не погледнат книга. За жалост плеядата бъдещи монтьори, строители и заварчици най-вероятно ще опознае истински географията "на свой гръб" - когато тръгне да търси препитание в чужбина. Литературата най-вероятно няма да опознае никога. Промените в учебници и учебни програми направиха много за това неграмотността да се настани трайно сред хората, които наричаме свое бъдеще. Затова в момента се сблъскваме с деца, които отлично цитират, но не могат да мислят.
За които няма нищо по-трудно от това да изразят собствена теза, както става ясно от анализа на последните матури. Или поне го правят по-лесно на английски. Във всеки случай писането на есе на този изпит ги е затруднило по-малко. А може би е време да си зададем не въпроса "Грамотни ли са децата", а "Какво разбираме под грамотност?". И това не е толкова способността да работиш с диаграми и схеми, на която напоследък акцентират експертите в просветното министерство, колкото възможността да си създаваш сам хоризонти. И да правиш така, че те да растат. За жалост училището не учи именно на това. То те учи да играеш тото, докато гадаеш "Де е България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
