Процесите в страната и вътрешните пазари са динамични и всичко е възможно с оглед на политическата несигурност. За радост обаче икономиката отдавна е много по-малко зависима от политиците, отколкото преди 15 г.
Факт е, че политиците "успяват" да внасят криза там, където имат пряко влияние. Като например енергетиката, където от години чрез неразумни опити за социална политика и с други далеч неикономически решения наистина се постигна хаос. В момента в сектора няма пазар, а само толериране на едни играчи за сметка на други, после обратното и т.н. Държавното регулиране ни доведе до празни магазини в началото на демокрацията. Сега е ясно, че именно грешното държавно регулиране ни доведе до вътрешна свръхзадлъжнялост и неефективност на системата.
Дано скоро не сме свидетели на система с "жици, по които няма какво да тече". Не вярвам, че може да има бърза и радикална промяна в енергийната политика, а към момента сме свидетели само на козметични промени
Новото правителство бързо изгуби крехката си подкрепа и ще му бъде много трудно да прави необходимите реформи, които да дадат импулс на икономиката. Въпреки симпатиите на финансовите среди към новия министър на икономиката, а и вероятно заради краткото време до момента, в тази сфера не се предлага нищо ново. Отново се наляха едни огромни държавни пари във предприятие ВМЗ-Сопот, за да се "гаси пожар".
Самото предприятие от години не изглежда като икономически жив организъм, подобно на БДЖ. Наложително е бързо разработване на програма за промяна и реформа, оптимизация на компанията и реалистични цели пред нея или иначе след още 4 г. пак ще имаме същите проблеми в същите държавни дружества.
Голямата новина от последната седмица е актуализацията на бюджета. След свръхдефицита от 2009 г. България постигна трайна позитивна тенденция на консолидация на държавните финанси. И вместо да вървим обратно към балансиран бюджет с актуализацията на бюджета ние се връщаме към "пътя на дефицита". Дали това е лоша или добра политика?
В края на май бюджетът е на излишък, което очевидно показва, че актуализация не се налага, или поне не такава, която да увеличава разходите. Освен това консолидираните приходи в хазната тази година вървят дори по-добре. Освен номинално с близо 800 млн. лева или 7,2% те нарастват и като процентно изпълнение в сравнение с миналата година - до момента са постъпили 38,6% от годишните разчети, при 38,3% по същото време на миналата година. Разходите нарастват почти успоредно с приходите - с 814 млн. лева или 7,4%, което е 37,1% от заложените в Закона за бюджета за 2013, като година по-рано по същото време са изпълнени 36,7% от заложените разходи.
Всеки анализатор знае, че числата в бюджет или баланс могат да показват едно, но реалното положение да е по-различно.
Считам че като цяло актуализацията се комуникира грешно с обществото, с външните инвеститори, с пазарите, с партньорите на страната. В петък лошото представяне на актуализацията на бюджета продължи, като премиерът наблегна на миналото в защитното си експозе пред парламента, без да даде никакви детайли за бъдещето - за какво се искат толкова много пари, какво ще правим догодина и не могат ли политиките на новото правителство да минат само чрез преструктуриране на разходните пера в бюджета.
Защото иначе е почти напълно сигурно, че той би се изпълнил в този си вид, тъй като няма сътресения - нито вътрешни, нито външни, какъвто беше случаят през 2009 г.
Според мен истината е, че правителството разбира, че няма нужното време за разработване и подкрепа за радикални реформи, а в същото време са му необходими бързи, видими резултати в кратък срок. По този начин чрез актуализацията на бюджета се цели допълнителните средства да дадат повече свобода на правителствените разходи и политики и вероятно импулс за българската икономика. В същото време редица от нашите водещи финансистите се обявиха отрицателно за натрупването на дефицит по бюджета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com