Когато бе уволнен шефът на Авиоотряд 28, тръгна анекдотът, че сега се търсел летец от квотата на ДПС. Имало само един кусур - не можели да намерят такъв, който знае да пилотира... Вицът е дребничка илюстрация на онова, срещу което се надигна народният "пурпурен гняв величав", както е казал недолюбваният от абитуриентите Гео Милев - безпринципно кадруване и пазарлъци за постове, легитимиращи по най-груб начин властта на онези, които винаги са стояли зад кадър и са дърпали конците. Който и да ни е управлявал реално. И дори да сме имали някаква илюзия, че живеем в демокрация. Както стана ясно, било е мит. Преходът свърши - и се оказа, че от другата страна на моста няма бряг. Затова всички дружно висим над пропастта и се чудим Кръгла маса или Велико народно събрание трябва да реши да паднем ли в нея. Дали първо трябва да поправим кодекса за падането надолу, или да се сринем начаса?
Безконечният ДАНСинг старс, в който е вкарана държавата, отприщи спирала, от която ще е изключително трудно да излезем. Ако при всички предишни кризи сме виждали, макар и илюзорна, алтернатива, този път на хоризонта се провижда само разпад. По простата причина, че народният гняв се обърна срещу политическото изобщо. А това означава, че в известна степен суспендираме и нормалните лостове, с които се управлява всяко демократично общество. Например изборите. Със сигурност никой от нас не харесва това, което произведе последният вот, нито пък е давал мандат да го управлява точно такава комбинация от сладкодумни гости на държавната трапеза, които при това са се хранили от нея години наред. На път сме обаче да създадем прецедента всеки път, когато едни избори ни се сторят "недостатъчно хубави", с протести да отменим резултатите от тях и да си насрочим нови.
Докато си направим "хубави" избори, чиито резултати да ни харесват. Докато изгоним "политическата сган". А откъде ще си вземем нова - от Марс ли? Вот след три месеца най-вероятно ще възпроизведе сегашното статукво, но пък ще създаде прецедента всяко неугодно някому решение да бъде блокирано с улично недоволство. И ако на сегашния протест виждаме действително смислени хора, които се борят за граждански ценности, за хоризонтите на държавата, какво ни гарантира, че следващото недоволство няма да се състои от обитатели на гетата, на които някой е платил по 20 лева, за да си направят купона пред парламента? За бунтовете през февруари се изприказваха един тон приказки, че се събуждало гражданското общество. Е, не станахме ли свидетели след това как се създават "граждански" сдружения от футболни фенове и стопани на кучета, които претендират да дават акъл по фундаментални въпроси на управлението. Доколкото познаваме политическите партии, "гражданското" може да се превърне в новата далавера за тях. Гражданското общество наистина се събуди, но му липсват говорители. Все още е крехко. Заради това е изключително лесно да бъде подменено, като преговори по ключови въпроси се водят с вече утвърдени "неправителствени" организации, които са част от управлението на всяко правителство, въпреки че са добри единствено в усвояването на европари. Социолози и политолози, утвърдили се като говорители на целия вече провален преход, анализират ставащото в момента с етикетите на един вече неработещ език, докато 20 000 души на площада просто си искат живота обратно. Това вече е говорене на различни езици. Колкото и бушони да отвърта политическата каста в опит да спаси сама себе си, системата вече е гръмнала. Гражданското общество е будно и в момента преживява своето Априлско въстание. За жалост обаче винаги сме били по-добри в стрелбата с черешови топчета, отколкото в саденето на череши. А само величав бунт не е достатъчен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
