Правителствата ни свикнаха да управляват със заеми, а са нужни реформи
Темата с дълга бе на път да торпилира правителството, или поне външният наблюдател остана с такова впечатление. Опозицията се възползва максимално от оскъдната разяснителна кампания относно коментираните от сутрин до здрач 8 млрд. евро дълг. Трябва обаче да е ясно, че гласуваният след редица скандали дълг от 8 млрд.евро, всъщност представлява договор за посреднически услуги с международни финансови институции, които трябва да организират външните емисии на България през следващите 3 години.
Формирането на дефицит и емитирането на дълг се гласува със съответната бюджетна процедура за всяка година. Дефицитът и дългът за 2015 г. вече са регламентирани и гласувани в Закона за държавния бюджет. Дефицитите и дълговете за 2016 и 2017 г. също ще бъдат регламентирани чрез съответните законодателни бюджетни процедури.
През тази и следващите две години предстоят плащания на главници по вече падежиращи стари дългове, които са в общ размер на около 9 млрд. лева. Останалите 6,6 млрд. лева, колкото е разликата до левовата равностойност на 8 млрд. евро, ще бъдат използвани за погасяване на заложения за 2015 г и прогнозните за 2016 и 2017 г. бюджетни дефицити.
Сигурно е едно - че дългът на България нараства бързо както в номинално изражение, така и като процент от БВП. През изминалата година дългът на България нарасна рязко заради няколко непредвидени обстоятелства - предоставените 1,2 млрд. лева под формата на държавна подкрепа за една банка (която вече е намаляла до 800 млн.лева), и 2 млрд. лева за подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заради кризата с Корпоративна търговска банка. Стойността на консолидирания правителствен дълг на брутна основа е 22,76 млрд. лева, което е със 7,8 млрд. лева повече спрямо края на 2013 г., или с 53% повече. Част от това увеличение на дълга е за покриване на бюджетния дефицит от 3 млрд. лева за 2014 г., част от него е заради предоставените средства за подкрепа на банковата система и Фонда за гарантиране на влоговете и около 1.95 млрд. лева от него са за изплащане на падежиращи стари емисии дълг и лихви в началото на 2015 г. В краят на януари дългът би трябвало да е по-малък с 1.95 млрд. лева.
Интересното е, че Министерството на финансите прогнозира кумулативно нарастване на дълга с размера на дефицитите, а целият стар дълг се рефинансира. Човек би останал с впечатлението, че едва ли не се предвижда, че тези близо 3 млрд. лева, предоставени през 2014 г., няма да бъдат върнати на правителството и то от своя страна да намали общия дълг с тях. Когато се връщат пари, то би трябвало с тях правителството да погаси стари дългове или да ги депозира във фискалния резерв. По всичко изглежда, че министър Горанов е избрал да акумулира значителни буфери във фискалния резерв, т.е. да се презастрахова, но незнайно защо не го обясни ясно и точно - както на партньорите си в управлението, така и на опозицията, а с това и на обществото като цяло.
Трупането на дълг не е страшно, ако икономиката расте с по-бързи темпове от дълга, което обаче не се случва. Проблемът е, че българските правителства свикнаха да управляват със заеми, вместо да се насочат към намаляване на разходи чрез реформи и по-малко възможното - чрез увеличаване на приходите в условията на стагнация. Всяка година дефицитът се дължи най-вече на огромната дупка в социално-осигурителната система, която в последните години надхвърля 3.5 млрд. лева. Но политиците не се свенят да увеличават пенсиите и да раздават предизборни добавки на тази социална група. Балансирането на системата чрез увеличаване на пенсионната възраст и пенсионните вноски, спиране на безконтролното "инвалидизиране" на населението, както и ограничаване на ранното пенсиониране може да е работещо решение за балансиране на държавния бюджет, а с това и спиране на движението по дълговата спирала, което е много опасно явление. Потенциал има в още много други сфери като БДЖ например, но и там всеки път реформата удря на камък още преди да е започнала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
