Цивилните са големите губещи от конфликта в Близкия изток
Може ли да се стреля по дете? Бихте ли жертвали собственото си дете или жена за кауза, в която вярвате? Конфликтът между Израел и палестинците е тема, която разделя международната общност в продължение на десетилетия и тези, които губят най-много от това, обикновено са жени и деца - и от двете страни. Трагичен факт сам по себе си, но жестоко експлоатиран от световните медии.
В днешното кръвожадно, гладно за сензации консуматорско общество, често е по-лесно и по-изгодно да се покажат снимки на бомбардирани училища и страдащи цивилни, отколкото да се приеме по-балансирана позиция, която включва израелската гледна точка. Израел обикновено се третира като "лошия герой" и агресор, но възможно ли е ние, чуждите журналисти, да сме заслепени? Когато се гледат водещи новинарски информационни канали, не е трудно да се забележи, че основните рекламодатели и спонсори са богати арабски страни. Изглежда много от световните медии рядко имат шанса или мотивацията да вникнат по-дълбоко в израелско-арабския конфликт, като много от тях разчитат на финансиране от богатите арабски страни.
Трябва да призная, че не бях много склонна да приема командировката си в Израел в началото. Привикнала с медийните образи на страдащи палестински деца, бях се подготвила за пропагандни интервюта и фалшиви впечатления. Но действителността, която се разкри пред очите ми при пристигане в Тел Авив, показа много по-сложна картина.
Първото нещо, което научих, е, че почти постоянните сражения са оставили дълбоки белези, скрити зад уверените и весели усмивки на местните жители. Като цивилен ще искате ли да живеете на място, където има въоръжена охрана на улиците и където ще трябва да преминете през проверка за сигурност, ако просто искате да гледате някой филм в близкия мол? Където използването на градски транспорт е риск? Сега е относително спокойно, но постоянният страх не е изчезнал, въпреки че местните не го признават. Те просто искат мир. Искат да изградят просперитет за страната си, както винаги са искали през бурните векове история.
За тези, свързани с войната, е още по-трудно. Интелигентният инженер от Хайфа Дан е един от най-забавните хора, които познавам. Запознахме се в Япония и много сме се забавлявали заедно. Но тук в Израел той е съвсем различен, особено когато го питам за задължителната военна служба. За мое учудване този мил, чувствителен интелектуалец, е служил в комуникациите в израелската армия. С други думи е бил от тези, които са решавали дали да се бомбардират подозрителните къщи. Погледът му става все по-мрачен, когато ми разказва как бойците от "Хизбула" се крият зад собствените си цивилни и се целят в израелски граждани в болници и училища. "Ако искате вярвайте, но израелската армия полага допълнителни усилия за избягване на цивилни жертви, доколкото е възможно. Отменили сме много операции, за да ги защитим. Не е наша вината, че другата страна използва жените и децата си като човешки щит. Това е трагедия", разказва той за ужасното преживяване, споменът за което вероятно ще остане за цял живот.
Разбира се, историята на другата страна е дори по-ужасна, тъй като е наситена със смърт, мизерия и човешко страдание. Въпреки това, ако погледнем по-отблизо кой точно е убил тези хора, картината не е толкова ясна. Кой е виновен - този, който е натиснал спусъка, или този, използвал цивилни за военни цели?
На пръв поглед фактите са жестоки. Броят на загиналите в Газа надхвърля 2200, а повече от 10 000 са ранени в миналогодишните атаки. Това е повече, отколкото в двете предишни кризи със сраженията между Израел и "Хамас", но официални цифри все още не са налични. До 80% от палестинските жертви са цивилни според местни неправителствени организации и ООН. От израелска страна жертвите са били значително по-малко - 66 войници и петима израелски граждани (включително едно дете). Израелската операция "Защитен ръб" последва отвличането и убийството на трима израелски тийнейджъри от "Хамас". Заявена цел на операцията е краят на граничния ракетен обстрел от Газа, както и унищожаването на тунели, използвани от палестински бойци да проникнат в Израел.
Израел и ООН размениха обвинения, след като снаряди избухнаха в училище в Газа, претъпкано с палестински бежанци, причинявайки смъртта на повече от 15 души през юли 2014 г. Инцидентът стана, след като премиерът Бенямин Нетаняху сравни израелската устойчивост срещу ракетен обстрел от "Хамас" с британската издръжливост на бомбардировките по време на Втората световна война. Майор Ари Шаликар, говорител на отбранителни сили на Израел (IDF), заяви пред "Гардиън", че "трагедията може да е причинена от неволен, погрешен обстрел от наша страна или от снаряд на "Хамас" в Бейт Ханун". Той подчерта, че израелските сили са нямали "абсолютно никакво намерение да атакуват ООН".
По-задълбоченият поглед върху нещата открива различни нюанси на историята. По-късно израелската армия заявява, че "бунтовници откриха огън" в района на училището на ООН, предизвиквайки израелски войници да реагират на "източника на стрелбата". На моя въпрос за този конкретен случай говорителят майор Шаликар коментира, че въпреки че израелската армия прави грешки, нищо не е черно или бяло. "Много е лесно да се даде едно заглавие - Обстрел на училище на ООН - но ако се вгледате в ситуацията, става много сложно", казва той.
Премерените му възгледи са учудващи. Очаквах пропаганда, но всъщност водихме нормален разговор. "Ако някой използва дадена сграда за военно поделение, за да стреля по невинни граждани, както се случи в този конкретен случай, без значение дали това е училище, болница или джамия, тази сграда се превръща във военна цел. Ако някой изстреля ракети от училище, то ние се обръщаме към международното право. Според Женевската конвенция, ако екстремистите използват цивилна сграда, тя автоматично се превръща във военна цел. "Хамас" води мръсна война. Те използват собствените си жени и деца. Използването на цивилни като човешки щит, за да убиеш цивилни граждани на другата страна, е двойно военно престъпление", отбелязва той.
На моя въпрос за имиджа на Израел като агресор в световните медии, той отговаря: "Има много причини, поради които тези събития не са представени по този начин. Първо, някои журналисти получават смъртни заплахи от "Хамас" или "Хамас" им позволява да видят само руините. Не знаете какво се е случило там преди. Виждате само бомбардирано училище, което е ужасно, но не разбирате обстоятелствата. Има прекалено много "мъгла". Така някой, който не е наясно със ситуацията, може лесно да бъде подведен", отбелязва той.
Несъмнено голяма част от причината за съществуването на "Хамас" и "Хизбула" е войната, конфликтът. Не им се отдава да ръководят държава или да задоволяват нуждите на хората. Тези организации се нуждаят от конфликтите, защото щом пушките замлъкнат, те трудно ще запазят властта. Според майор Шаликар палестинската страна води войната, продавайки на света своята собствена версия на това, което се е случило. "Те знаят, че ще загубят срещу нас, защото сме по-силни. Така че единствената причина да продължават да се бият, е да се задържат на власт. Сега след войната, вместо да се грижат за хората си и да възстановят Газа, все още тестват ракети в Средиземно море. Вместо да възстановят домовете на хората, възстановяват тунелите си, за да нападнат Израел - по ирония на съдбата го правят с бетона, който получават от Израел за хуманитарни цели. В техен интерес е Газа да тъне в мизерия", твърди експертът.
Холивудският блокбъстър "Американски снайперист" предизвика смут, когато главният герой, изигран от Брадли Купър, застреля дете. Кога деца и жени се превръщат в цели? "В нашия случай правилото е да се стреля първо във въздуха, а след това в краката, за да се обезвреди противникът. Стрелба с цел да се убие е приемлива само при положение или/или: заложен е животът или на войника/цивилните, или на целта. Това са дилемите, пред които се изправят нашите пехотинци, особено когато терористите прикрепят експлозиви към уязвими същества като деца, жени, възрастни хора и дори кучета. Трудно е да се реагира правилно, защото сърцето ти се къса, ако трябва да убиеш уязвимо, използвано като оръжие същество", казва майор Шаликар.
Що се отнася до военните нападения, неговите възгледи отразяват тези, които знам от други военни източници. Според протокола нападения следват единствено след писмени предупреждения сред населението и по високоговорител. Това е, за да се сведат до минимум цивилните жертви.
Предвид поразителната разлика между жертвите и военната мощ на двете страни е нужно да се погледне в детайли, за да се обработи правилно такава информация, особено ако сте скептици като мен. На първо място, без значение дали го признават или не, трябва да се примирят с факта, че Израел изобщо съществува. Да, Израел има земята на палестинците (всъщност са купили част от нея), но това е било преди повече от 60 години. Всеки трябва да го преодолее - това е фактът и ще бъде за в бъдеще в съответствие с правото на суверенните нации. И въпреки многобройните различия и конфликти се надяваме, в името на по-светлото бъдеще за региона, никой да не жертва деца и жени за една кауза, нито пък да бъде изправен пред дилемата да стреля по другата страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
