Може ли да не те назначат на работа заради фейсбук? Ако у нас това все още е куриоз, в световен мащаб тук-таме се случва. И май все по-често. В нета (където напоследък май живее светът) напоследък често се повдига въпросът за това дали работодатели и университети могат да се опират на личните ни данни в социалните мрежи, за да ни приемат или отхвърлят. Според различни статистики около 10 на сто от анкетирани в чужди държави признават, че отхвърлянето им от ново назначение е станало заради поведението им в мрежата. Само дето не посочват държавите.
А публично оповестеният факт, че Харвард се рови в профилите на кандидатите си, за да разбере дали са достатъчно мотивирани да учат, стана повод за истинска полемика в американските медии, която засега е с отворен финал. Напоследък дори български консултанти за обучение в чужбина организират курсове за кандидат-студенти, в които ги учат как да търсят в мрежата каченото за тях без тяхно знание. Което си е истински проблем. И поражда въпроси. На първо място за това - кога сме себе си. Защо се отнасяме с ненавист към предполагаемия Биг брадър в "реалния" ни живот и с охота постваме в мрежата всякакви подробности за себе си - включително и пикантни.
От друга страна - има ли право някой да държи сметка за личните ни предпочитания в извънслужебно време, ако те не нарушават закона? Има държави, в които вече има заведени дела за дискриминация срещу работодатели, които ровят в профилите на подчинените си за орезиляващи ги подробности. Ако у нас някой го прави, най-вероятно не си признава. Но пък и да вземеш болничен и след това да напишеш във фейса "излъгах шефа", май също не е бон тон. Впрочем въпросните публикации показват, че началниците и университетските отговорници по приема не се впечатляват толкова от еротичните ви снимки или пиянски фотоси. Обикновено повод за отказ е или расистко и агресивно поведение, или навикът да се оплакваме до безкрай от работа, работно време, началници - все в този дух.
Всичко това тепърва ще се превръща в повод за сериозна дискусия - защото животът в мрежата е нещо, което все още не е отговорено, нито пък подлежи на някакви регулации. Освен на тези, които сами си наложим. Нещо, което дори самите ние не проумяваме докрай. И понякога с охота жертваме личното заради публичното - дори и в ущърб на нас самите. Особено често го правят именно тийнейджърите, за които вече университетите дори организират цели курсове по "разчитане" на фейсбук профил - сиреч какво разбираме за теб по приятелите, снимките и "лайкванията". Лекотата на сдружаване, общуване и протестиране, която позволяват, се превръща и в лекота, с която напълно непознати хора събират за нас информация, каквато никога не сме давали. Нито пък сме искали да дадем.
Дори и да не си параноик, лесно може да станеш жертва на поредната "теория на конспирацията", ако дори само предположиш колко данни за теб съхранява нетът отдавна, след като ти самият си забравил за тях. Неслучайно вече се появяват и движения, които бойкотират социалните мрежи. Нещо като аутисти в нета. Като маниаци на тема "ретро". Вярно - трудно им е да нараснат с главоломна скорост по простата причина, че няма как да бойкотираш фейсбук... във фейсбук. Но не са никак малко - нали неотдавна статистиката показа, че около 42 на сто от българите никога не били влизали там дори за да видят какво има.
Което превръща горната драма с ровенето в профилите в "буря в чаша вода". Както и десетки други драми, вихрещи се в нета. А и у нас едва ли има университет, който ще си позволи лукса да отхвърли кандидат заради фейсбук. Или работодател, който да е дотам отегчен, че след като прочете CV-то, да тръгне да рови в профила ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
