България трябва да се съобразява с решенията на Съвета за сигурност на ООН, а не да влиза в коалиции на желаещи, чиято легитимност и законност може да бъде подложена на съмнение. Става дума за защита на нашите национални интереси. Влизането в един безпринципен, временен военен съюз може лесно да превърне страната ни в мишена на някои екстремистки групировки. След атентата в Сарафово всички ние разбрахме, че неразумната външна политика може да рани всеки един от нас.
Инспекторите на ООН все още се намират в Сирия. Трябва да се намери доказателство точно кой е използвал химическо оръжие в околностите на Дамаск на 21 август. Тези доказателства трябва да бъдат категорични и на тяхна основа Съветът за сигурност да вземе своето решение. Проблемът в момента е, че не се знае кой е извършителят.
Има ли и какви са доказателствата, че правителството на Асад или бунтовниците са извършителите.
Трябва да се отговори и на въпроса кой има капацитет и интерес да извърши подобно злодеяние? Единственото оповестено до този момент доказателство, че Асад е използвал оръжие за масово поразяване по твърдения на американски разследващ журналист, позоваващ се на свои източници от военните среди, е информацията, че чиновник от Министерството на отбраната в Дамаск е провел телефонен разговор с командир на химическа част в Сирия с искането да обясни защо е използван невропаралитичен газ. Същевременно прессекретарят на Белия дом заяви, че не е необходимо доказателство, защото е ясно кой точно е извършителят на това нападение. Интересно е мнението на Карла дел Понте, член на разследващата правонарушенията в Сирия комисия.
В интервю за швейцарска телевизия тя заяви, че невропаралитичният газ е използван от бойци на опозицията, като се позова на показания на пострадали и очевидци. Тоест, все още не е ясно дали правителството на Асад е издало заповед за използване на химическо оръжие, или става дума за дело на някоя от многобройните бунтовнически групировки.
Съществен е и въпросът кой разполага с химическо оръжие. Безспорно е, че режимът на Башар Асад го притежава, но трябва да се изясни дали това се отнася и до бунтовниците. Изненадващ, но не случаен, бе отказът на британския парламент да даде зелена светлина за участието на Великобритания в едни военни действия в Сирия. Мисля, че английските политици разбират сложността на сирийския казус. Като например наличието на множество ислямистки групировки, някои от тях като фронтът Ан Нусра, които вече са поели отговорността за терористични акции в Сирия. Разбира се, всяка страна действа според своите закони и интереси в региона. Франсоа Оланд заяви, че военен удар срещу Сирия може да бъде извършен и, че изненадващото отхвърляне на въоръжената интервенция от страна на британското правителство няма да повлияе на позицията на Франция.
Така че вече има потенциална коалиция от желаещи от страна на САЩ и Франция. Но по-важно е какъв ще бъде резултатът от едни наказателни военни удари в Сирия. Говори се за няколко сценария, единият от които включва наказателни удари в продължение на 2-3 дни. Но една наказателна акция не е достатъчна, за да бъде свалено правителството на Асад. Затова моето предположение е, че ако започне военна интервенция, тя няма да е наказателна, а по-продължителна и ще има стратегически характер.
Ако няма неоспорими доказателства, че правителството на Асад е използвало химическо оръжие, Русия и Китай ще наложат вето в Съвета за сигурност на ООН при евентуално гласуване за военна намеса. А това означава, че за военната интервенция ще трябва да се търсят други юридически пътища, като най-вероятно ще бъде създадена коалиция на желаещите, както се случи през 2003 г. при влизането в Ирак.
Сирия не е голям производител на петрол, но е от огромно стратегическо значение. Преди началото на военния конфликт, преди 2 години, беше подписан договор за прокарването на газопровод - от иранските газови находища в Персийския залив, до сирийското крайбрежие на Средиземно море. Плановете са този газ да покрива по-голямата част от европейското потребление. Съществува и конкурентен вариант - по същото трасе да минава газ от Катарските газови находища (Катар и Иран си поделят "Южен Парс", най-голямата газово находище, открито в света през 2009 година). Най-доброто трасе за доставката на този газ до Средиземно море, а оттам за Европа преминава през Сирия. Още през 2011 година Сирия, Ирак и Иран подписаха договор за строителството на газопровод на стойност 10 млрд. долара, който трябваше да бъде построен през 2014 г. Започналата гражданска война в Сирия замразява този проект. Оттогава гражданската война ескалира, десетки хиляди са жертвите, а на въпроса - кой е истинският виновник за химическата атака край Дамаск - чакаме отговор от военните, а те никога няма да ни го дадат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
