Да не попадаме в капана на омразата и реванша

Да не попадаме в капана на омразата и реванша | StandartNews.com

При получаването на почетната титла доктор хонорис кауза на УНСС генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова произнесе слово, в което изрази мнението си за актуалните международни събития и проблеми и за пътищата, които ЮНЕСКО сочи за решаването им.

Това, което се случи в Париж, е не просто една голяма трагедия. Това е предупреждение за всички нас да гледаме на нашите многолики и разнообразни общества с други очи и с нова отговорност. Но да не попадаме в капана на омразата, на различията и на реванша. Мисля, че това е един добър урок за всички. Знам какъв широк отзвук имат тези събития в България и какви интересни дискусии се водят. Искам да споделя голямата тревога, която изпитвам като генерален директор на ЮНЕСКО за това, което се случи.

Организацията, която оглавявам вече пет години, възниква през 1945 г. Тя е създадена, за да превърне в реалност една идея и много мечти на хората след тежките дни след войната, както е записано в нашата конституция. Тъй като войните започват в умовете на хората, пак там трябва да се гради мирът. През 1968 г. Рене Касен, един от авторите на всеобщата Декларация за правата на човека, когато получава Нобеловата награда за мир, заявява: "Човек трябва да осъзнае, че не може да бъде ефективен в действията си, ако е сам. Той трябва да има подкрепата на всички останали. Той трябва да бъде солидарен." В този дух на единство на нациите бе създадена ЮНЕСКО в зората на една различна епоха след трагедията на две световни войни.

Нашият устав, който е приет на 16 ноември 1945 г., започва с преамбюл, който насърчава диалога и международното сътрудничество. Там се съдържат едни толкова емблематични трайни съвременни идеи, които трудно биха могли да бъдат възприети поотделно, за да се открои една от тях като девиз на ЮНЕСКО. Все пак аз си избрах една от тях. Искам да я цитирам пред вас: "Мир, основан само на междуправителствени, икономически и политически споразумения, не би могъл да осигури единодушното, трайно и искрено съгласие на народите. Бързам да добавя фраза, която за нас в ЮНЕСКО е много важна. Мирът трябва да бъде установен на базата на интелектуалната и моралната солидарност на човечеството. Мисля, че именно тук е ролята и на академичната общност. Сигурно ще се съгласите с мен, че една такава визия, родена преди 70 години, е важна и значима и в наше време. Днес, когато глобализацията налага една многостранна взаимозависимост между държавите и когато много предизвикателства именно от глобализиращия се и променящ се свят ни налагат да търсим едно ново решение. Защото въпреки внушителния ръст на търговския обмен, въпреки глобалната комуникационна мрежа и въпреки изключително интензивния информационен поток тези предизвикателства на нашето време изискват други решения и поставяне на съвсем други проблеми, а именно предизвикателствата на бедността, неграмотността, неравенството между мъжете и жените. Те са като една дълбоко отворена рана на човечеството, която е в пълен дисонанс с всички останали глобални положителни тенденции. Затова смятам, че при така създадената обстановка в световен мащаб, мисията и ролята на ЮНЕСКО са необходими повече от всякога.

Защото коя друга световна институция има специфичната задача да насърчава прогреса със средствата на образованието, науката и културата. Културните различия правят света по-интересен, но в своята дълбока същност всички хора са едни и същи, независимо къде живеят и от къде идват. Мисля, че последните трагични събития в Париж ни карат отново да се замислим за това. ЮНЕСКО е като една агура, място, където се срещат доброволно на равни начала Северът и Югът, Изтокът и Западът, богатите и бедните. Нашата организация в известен смисъл е също храм за диалог и свободна размяна на мнение.
Като генерален директор на ЮНЕСКО аз пледирам за една нова мисловна нагласа, за обществена и политическа уредба, която аз нарекох много скромно още преди първия ми избор "Нов хуманизъм за XXI век". Ако трябва да опиша само с една дума това понятие, то това е солидарност и споделяне.

Ние в ООН и в ЮНЕСКО смятаме, че 2015 г. ще е година на голямата промяна, надяваме се и работим за това. Това ще бъде годината, в която световните лидери ще определят новия ред, който ще ръководи техните действия, цялата международна общност и ООН за следващите 15 години с цел устойчиво развитие и социално приобщаване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай